Господин Митков, по време на семинара на Обединени земеделски производители, който се проведе в Банско, съобщихте, че за 2025 година сте си поставили няколко основни и важни цели, за които ще работите. Кои са те и защо са важни?
Нашето предложение за определението на „активен фермер“ е всеки производител, който докаже продажби от земеделска дейност, да се счита за активен фермер. Необходимо е да има минимални, но разумни изисквания за площи (декари) и животни – такива, които са достатъчни за регистрация като земеделски производител, но също така и безспорно доказателство за реализирана земеделска продукция.
Съществуват много хора, които в действителност не са активни фермери, но въпреки това държат пасища и получават субсидии както за животни, така и за пасища. В момента, ако фирмата, с която сте регистриран като земеделски производител, извършва и друга дейност, и печалбата от тази дейност е по-голяма от земеделската, не можете да бъдете считан за активен фермер. Това създава проблеми за производителите на плодове, зеленчуци и дори за животновъдите. Например в нашето обединение има животновъд с 2000 овце, но понеже извършва и ветеринарна дейност, от която има повече приходи, той не се счита за активен земеделец.
Според нас е справедливо, ако имате доказани продажби от земеделска дейност, да бъдете активен фермер. Ако нямате такива – да не бъдете. Това правило трябва да важи независимо от другите дейности, които извършвате.
Предложението за прецизиране на приемите за инвестиции в земеделските стопанства цели да се преодолее неравнопоставеността между големите и малките земеделски производители. В момента всички земеделци кандидатстват заедно, като допълнителни точки се разпределят според определени приоритети. Това обаче създава значителна колизия между малките и големите стопанства, тъй като малките производители често не успяват да съберат необходимите точки, за да получат подкрепа.
Нашето предложение е приемите да бъдат разделени на категории според размера на стопанствата.
- Първи прием: За стопанства с площ до 500 декара. Уместно е животновъдите да получават допълнителни точки, което да стимулира тяхното участие.
- Втори прием: За стопанства с площ между 501 и 1000 декара.
- Трети прием: За стопанства с площ над 1000 декара.
Тази структура ще създаде по-справедливи условия, като осигури по-голям достъп до инвестиционните мерки за всички земеделци, независимо от размера на стопанствата им. Освен това, тя ще донесе ползи и за фирмите-вносители на техника, които ще имат ясна представа за нуждите на всяка категория земеделци и ще могат да планират доставките си по-ефективно.
Разделянето на бюджета на мярката на три части за различните категории ще гарантира, че всички земеделски производители имат равен шанс за участие. Това ще подобри прозрачността и ефективността на мерките, както за Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), така и за Министерството на земеделието и храните (МЗХ), осигурявайки равнопоставеност и по-добро обхващане на различните земеделци.
Нашата следваща цел е въвеждането на задължително допълнително субсидиране за земеделието в планинските и полупланинските райони. Финансирането по мерките за необлагодетелстваните райони (НР1 и НР2) е прекалено ниско и не осигурява адекватна подкрепа. Земеделието в тези райони е изправено пред сериозни предизвикателства и по никакъв начин не може да бъде конкурентоспособно спрямо земеделието в равнинните части на страната.
Дори и в планинските райони, рентите вече достигат 60-70 лв/дка, докато добивите остават много по-ниски. Например, добивите на пшеница от 250-300 кг/дка в тези райони се смятат за добри, но това е значително под средното за страната.
По време на мандата на министър Вътев беше повдигнат този въпрос и бе създаден Консултативен съвет по планинско земеделие и животновъдство с председател Светлана Боянова. За съжаление, от тогава насам съветът не е осъществил никаква дейност – нито е бил свикван, нито членовете му са били търсени за предложения.
Ние настояваме този Консултативен съвет да бъде активиран и да се избере нов председател – човек от планински район, който е реален земеделец и познава проблемите на местните стопани. Само човек с практически опит и разбиране за специфичните условия на планинското земеделие може ефективно да води политика, насочена към тези региони. В различните земеделски организации има достатъчно квалифицирани и опитни хора, които могат да поемат тази роля.
Районирането на земеделието в страната е от ключово значение. За да се постигне това, трябва да се организират дискусии между Министерството на земеделието (МЗХ), научната общност и представителите на земеделските асоциации. Тези страни трябва да седнем на една маса и да обсъдим внимателно и задълбочено концепцията за райониране. Това не е нова идея – в миналото районирането е било успешно приложено. В планинските райони тогава се отглеждаха предимно животни, картофи, плодове и зеленчуци, а зърнопроизводството не беше характерно за тези зони.
Днес обаче еднаквото субсидиране създава натиск върху стопаните в планинските райони да отглеждат зърнено-житни и маслодайни култури, които не са подходящи за техните условия. Това само задълбочава проблемите в земеделието и намалява ефективността му.
Субсидиите трябва да бъдат разпределяни в съответствие с районирането. Въпреки че тази политика е трудна и често непопулярна, тя е необходима. Проблемът е усложнен допълнително от липсата на напояване, което в миналото беше основа за устойчиво земеделие в много райони. Съществуващите водоеми за напояване, които някога бяха обществено достъпни, сега са в частно ползване, което прави ситуацията още по-трудна.
За реализирането на тази стратегия е нужна стабилна политическа обстановка и функциониращо законодателство. В момента работим добре с Министерството на земеделието и правим промени, но за устойчиви резултати е необходим редовен кабинет и стабилност в държавата. Само с ясна визия, координирани усилия и решителност можем да върнем баланса в земеделието и да създадем условия за успешна работа на стопаните във всички региони на страната.
Всички – както организациите, така и политиците, трябва да оставим настрана егото си и да се съсредоточим върху работата за хората. Те вече са на ръба на търпението си, което ясно личи от всичко, случващо се в публичното пространство.
След подписването на споразумението успяхме да постигнем значителен напредък. Беше осигурен де минимис за производителите на картофи, черупкови култури и култивирани гъби. По време на пожарите в Странджа, заедно с Министерството на земеделието и министър Тахов, предоставихме подкрепа на пострадалите колеги в региона. Благодарение на нашите усилия беше удължен срокът за подаване на възражения срещу мониторинга. Работим ефективно, като в момента Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“ не само се вслушват в нашите предложения, но и активно действат в отговор на тях.
Работата е много и наистина изисква и диалог с останалите браншови организации. Започна ли да се получава такъв диалог?
В миналото съществуваше активен диалог между земеделските организации. По време на мандата на министър Кирил Вътев този диалог се разпадна, особено след масовите протести, което доведе до значителни щети. Много земеделци се почувстваха подведени и загубиха доверие в браншовите организации. Това доведе до отдръпване на обикновените земеделци от тези структури. В момента, както обществото изпитва недоверие към политиците, така и земеделците нямат доверие в браншовите организации. Много от тези организации се състоят основно от председателя и неговото семейство, които преследват предимно лични интереси. Това е широко известен факт.
От тук следва и следващата цел, която сме си поставили за тази година – Закон за браншовите организации, който да изчисти тези неясни структури.
Как вие възнамерявате да върнете това доверие в браншовизма?
Със сериозна работа – открита, прозрачна и почтена, и съпричастно отношение към хората. Вслушваме се в мнението на всеки един наш член и всеки един проблем, който занимава хората се поставя на масата, обсъжда се и се търси решение. Елиминираме всякакви съмнения към Управителния съвет. Аз лично съм казал на Управителния ни съвет, ако някога ме видят да си гоня личния интерес, да ме изключат на момента. За нас е от изключителна важност да поддържаме доверие и да работим в полза на всички.
Вие сте земеделец. С какво точно се занимавате?
Аз съм малък земеделски стопанин от района на община Брезник и обработвам 500 декара земя. Тази площ е напълно достатъчна, за да изхранвам семейството си. Отглеждам картофи и зърнено-житни култури. Над десет години се занимавах с овцевъдство и козевъдство, но в крайна сметка се отказах и продадох животните. Причината е, че видях колко безнадеждно е положението. Държавата не предприема абсолютно нищо в подкрепа на животновъдството, а същото се отнася и за повечето от животновъдните браншови организации – тяхната неактивност е очевидна.
Разбирам, че това мое мнение може да предизвика недоволство у някои колеги, но смятам, че ако животновъдните браншови организации изпълняваха истинската си роля и защитаваха интересите на фермерите, този сектор щеше да расте и да се развива. Вместо това всички сме свидетели как животновъдството запада с всяка изминала година.
Много колеги ме питат как успявам да се издържам от картофопроизводството и дали не е трудно. Отговорът ми винаги е един и същ: след като си минал през животновъдството, нищо друго не изглежда толкова трудно. Картофопроизводството също е много тежък сектор, но нищо не може да се сравни с животновъдството.
Какво трябва да се направи, за да тръгне напред животновъдството в България?
В Обединени земеделски производители членуват много животновъди, с които водим сериозни дискусии и активно събираме и анализираме техния опит, проблеми и очаквания. Целта ни е да разберем какво искат и как точно си представят промяната, за да може животновъдството най-накрая да започне да се развива в положителна посока.
Готови сме да седнем на една маса с колегите от другите животновъдни браншови организации, за да обсъдим проблемите на сектора. Необходимо е заедно да идентифицираме ключовите предизвикателства, да си поставим ясни цели и да започнем да работим върху тях. Само така можем да постигнем напредък и да съживим сектор „животновъдство“ в България.
Проблемите не се свеждат само до финансиране. Според нас селекционният контрол не трябва да бъде отговорност на браншовите организации. Това не е тяхна работа – селекцията на стада трябва да се извършва от специализираните институти по животновъдство, които разполагат с необходимия експертен потенциал. Настоящият начин, по който се осъществява селекционната дейност, изкривява самата идея на браншовизма и създава допълнителни трудности.
Нашата цел е да създадем устойчива и професионална система, която реално да подпомага животновъдите и да допринася за развитието на сектора.
Казахте по време на семинара и че ще искате корекции на Стратегическия план. Какви?
През 2025 г. предстои междинна оценка на настоящия Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023–2027 г. Тази оценка предоставя възможност за цялостен преглед и евентуални промени в плана, с цел по-добро адаптиране към нуждите на сектора и постигане на заложените цели.
Нашият екип, състоящ се от опитни юристи и експерти в областта на земеделието, активно работи върху анализ на текущия план. Целта ни е да изготвим конкретни и обосновани предложения за подобрения, които да представим на съответните институции. Вярваме, че с нашата експертиза можем да допринесем значително за развитието на земеделския сектор в България.
Важно е да се отбележи, че процесът на междинна оценка и последващи промени в Стратегическия план изисква активно участие и сътрудничество между всички заинтересовани страни – държавни институции, браншови организации и земеделски производители. Когато сме готови с нашите предложения за промяна, ще ги представим на общественото внимание.
Как работи Обединени земеделски производители като сдружение?
Нашата организация се основава на принципа на демократично участие. Регионалните структури сами избират своите представители в Управителния съвет – никой не се назначава. За нас принципът на работа „отдолу нагоре“ е от съществено значение. Поддържаме директна връзка с всеки член на сдружението, като земеделците винаги могат да се свържат с нас при възникване на проблем. В същото време държим на това регионалните структури да запазят своята независимост и право сами да определят своите представители.
Осигуряваме ежедневен поток от важна информация, която е от ключово значение за работата на нашите членове. Активната комуникация в групите на сдружението позволява на колегите и ръководството да обсъждат и оперативно да решават проблемите. Оказваме съдействие на нашите членове в юридически, административни и търговски аспекти. Всичко, което правим, е насочено към подпомагане на земеделските производители, които са основният ни фокус.
За съжаление, голяма част от българските земеделци – около 70%, не членуват в никаква организация. Липсата на култура за колективна защита на интересите и активното участие в браншови структури продължава да бъде предизвикателство. Работим усилено, за да променим това мислене, и вярваме, че чрез по-добра информираност и подкрепа ще успеем да обединим повече земеделци около общи каузи.
Каква е равносметката на годишния семинар на ОЗП, който се проведе в Банско?
Доказахме, че сме силна и ефективна организация, която успешно работи в сътрудничество с държавната администрация и научната общност. Създадохме платформа, където нашите членове имаха възможност да задават директно въпросите, които ги вълнуват, на експертите, от които зависят решенията. Обратната връзка от семинара показва, че хората са доволни и оценяват предоставените възможности за диалог и решение на проблемите.
Освен това постигнахме отлични договорки с фирми, които предлагат конкурентни цени за нашите членове, включително имаме споразумение със застрахователен брокер, което осигурява преференциални условия за застраховане. Всичко това показва, че продължаваме да работим в интерес на нашите членове, като създаваме реални ползи и възможности за тях.
Какво най-много вълнува вашите членове в момента?
Всеки сектор в земеделието има своите специфични проблеми. Животновъдите са силно обезпокоени от болестите и чумата. Зърнопроизводителите се сблъскват с предизвикателства като ниските изкупни цени на продукцията и високите разходи за консумативи. Картофопроизводителите пък са изправени пред проблеми с цените и липсата на адекватно напояване.
Но основните проблеми са общи за всички – необходимостта от стабилност, предвидимост и подкрепа в сектора. Ние се стараем всеки да помага на своите колеги, като търсим решения заедно и споделяме опит.
Изключително важно е обаче да има стабилно правителство и приемственост в управлението, за да може тези усилия да бъдат подкрепени с ясна държавна политика и дългосрочна стратегия за развитие на земеделието.
Интервю на Ася Василева
