Поради липса на земя и плащания за нея, ще бъдат подкрепяни чрез обвързаната подкрепа
Според експертите животновъди от МЗХ големият потенциал на овцевъдството и козевъдството у нас е главно в биологичното производство. Че това е бъдещето им, им подсказа наскоро и Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“ в Министерство на земеделието и храните, по време на годишната среща на НОКА и изнесе данни, че към момента биологичните животновъди са едва около 2%. А в същото време начинът, по който стопаните отглеждат животните си във високопланинските пасища всъщност е критерии за чисто производство, което има потенциал да стане биологично, смята експертът.
По отношение на основния проблем по отношение на конкурентоспособността на стопанствата – а именно липсата на земя, МЗХ ще продължава да работи за по-високото подпомагане за отглеждане на овце и кози, което е най-високо в България спрямо целия ЕС. Но то е по-високо именно заради липсата на достатъчен поземлен ресурс, с който да бъде обезпечено производството.
Тоест чрез високата ставка МЗХ и занапред ще се опитва да компенсира разходите на животновъдите за сметка на липсващата земя.
Според данни на МЗХ 90% от овцевъдните и козевъдните ферми в страната са с до 300 животни. Това не ги прави нито конкурентоспособни, нито устойчиви по отношение на пазара. Затова шансът за оцеляване на тези малки ферми минава през две възможности – да затворят производствения си цикъл и да скъсят веригата на доставки, или да се сдружат.
Създаването на кооперативи става все по-осъзнато, констатират в НОКА. И според МЗХ секторът в последните години е един от най-организираните по отношение създаването на сдружения и организации на производителите, най-вероятно скоро и на кооперативи, надяват се от там. Много по-лесно е да се организира един кооператив, отколкото всеки поотделно да си изгради собствена мандра, когато става дума за преработката. Този процес в момента изглежда започва да се осъзнава от животновъдния сектор. Има достатъчно мерки за подкрепа, които могат да се използват и които се допълват взаимно, каза експертката.
И недостигът на работна ръка, особено квалифицирана, може да бъде решен чрез сдружаването, отбеляза Аделина Стоянова, а когато са повече стопаните много по-лесно ще отговарят на пазарните колебания – да произвеждат и предлагат повече продукция и да договарят пазари. По думите на експерта пазарните колебания вследствие вноса от държави в ЕС и трети страни също могат да бъдат преодолени чрез колективното управление на продукцията.
От МЗХ информират, че приносът за климата и околната среда е мярката, която може да очаква най-високо финансиране в следващия програмен период на ОСП. Но…
на какво подпомагане ще могат да разчитат през 2025 г. животновъдите
Ще имат същите интервенции както и през 2024 г. Но тъй като голяма част от мерките, които се прилагат, както и екосхемите, са през площ, животновъдите могат да се възползват в изключително малка степен, поради липсата на земя.
Затова обвързаната подкрепа ще продължи да бъде инструментът, който МЗХ ще използва, за да може да се компенсира липсата на площ и чрез субсидиите само да се намали себестойността на продукцията на животновъдите.
По отношение на преходната национална помощ финансов ресурс по ПНДЖ 3 и схемата ще продължи да действа до 2027 г. с намаляващ бюджет, който обаче няма да се отразява на ставката, тъй като таванът е 21 евро. Тази ставка държавата смята, че ще може осигури до края на програмния период, въпреки намаляващия бюджет.
