Професионална гимназия по земеделие „Христо Ботев“ в град Ямбол, е основана през далечната 1935 година. През годините училището е преминало през много промени – от името до подходите на обучение. През 1956 г. става Техникум по механизация на селското стопанство, а през 1967 г. приема за патрон Христо Ботев. През 2002 г., по новия закон, училището e преобразувано в професионална гимназия. От създаването си до днес обаче мисията на училището остава непроменена – да обучава кадри за българското земеделие.
Директорът на Професионална гимназия по земеделие „Христо Ботев“, град Ямбол инж. Тодор Тодоров казва за земеделеца.бг, нуждата от образованието в земеделието и новите технологии вече се разбира все по-добре и от обществото и от държавата. Но не винаги е било така. Ето какво ни разказа инж. Тодоров:
Доколкото е възможно, се опитваме да задоволим пазара на труда не само в нашата област, но и в съседни – Сливен и Бургас. Имаме достатъчно ученици, а за тези, които са от по-далечни места имаме общежитие.Наблягаме на специалностите, от които има нужда земеделието в нашия район. Опитваме се да създаваме паралелки по специалности, определени с постановление на МС, по които се очаква недостиг на кадри. Политиката ни е, че трябва да обучаваме кадри, от които има нужда. Имаме специалности, свързани със земеделието, механизация на селското стопанство, трайни насаждения, пчеларство и бубарство, говедовъдство.
През 2015 година имахме по пет паралелки на випуск. Днес, 10 години по-късно, вече имаме 15 паралелки на випуск. Успяваме да привличаме ученици благодарение на работата на екипа на училището. Опитваме се да правим добра разяснителна кампания.
В тясна връзка и сътрудничество сме с работодатели. В нашето училище разполагаме и работим с 340 дка земя. Това е учебна земя, на която нашите ученици се учат да прилагат операциите, необходими за отглеждането на земеделските култури.
Разполагаме и със земеделска техника – и нова, и по-стара. Поддръжката на техниката е много добра. Нашите ученици са доволни от това, че виждат някои новости както по отношение на техниката, така и по отношение на технологиите, които се прилагат в земеделието. Ако нещо не можем ние да им покажем, ги водим във фирмите, с които си партнираме. Искаме учениците да видят какво предстои и как ще се развива земеделието.
Вече фирмите в сектора сами ни търсят и разбират, че имат нужда от обучени кадри. Нещата много се промениха с времето. В началото, през 90-е години се молех на да ни дадат някакви образователни материали. Доволен съм, че вече се убедиха, че трябва да работим съвместно – бизнеса и образованието. Земеделската техника вече е изключително автоматизирана и е много скъпа и не може да бъде поверена в ръцете на неопитни хора, например.
Ежедневно се сблъскваме с различни предизвикателства. Но благодарение на упорития труд на нашите учители успяваме да решаваме проблемите. Един от проблемите е, че по по-специализираните предмети липсват учебни помагала. Налага се учителите сами да намират образователни материали и да си сглобяват учебна програма. Все повече използваме нови технологии и интерактивни образователни инструменти. Това се налага защото е трудно да задържиш 45 минути вниманието на младите хора вече.
Земеделците от района също ни търсят за сътрудничество и кадри. Винаги ги съветвам да отиват в Бюрото по труда и да регистрират заявленията си за искане на кадри. Това е важно за нас, когато защитаваме държавен план-прием. Преди 2 години се случи куриоз, че тези който защитиха специалността Механизация в селското стопанство беше Военният окръжен комитет. Военната верижна техника има нужда от обучени механизатори. Стана ми малко мъчно. Ние сме селскостопански район, а ни защитиха военните.
Работим и със земеделци. Пчеларския съюз и Съюзът на зърнопроизводителите в Ямбол ни помагат много. Даряват ни помагала, дават стипендии на ученици.
Стараем се да показваме новостите на нашите ученици. Важно е да се използват нови неща, да се щади земята. Ако ние не щадим земята и не научим младите хора на хигиена на отношението към земята, няма кой друг. В тази връзка започнахме една добра съвместна работа с фирма Амитица. Използваме някои от техните технологии при отглеждането на технически и зърнено-житни култури с препаратите, които те предлагат. Мога да кажа, че съм доволен.
Доволен съм, защото особено подхранващите препарати, конкретно Азотохелп, който включва азотофиксиращи бактерии, които улавят азот от въздуха, намалят нормата на торене, което води до намаляване на киселинността на почвата. При конвенционалното земеделие много добре знаем, че за да имаме добиви, са необходими по-високи норми на торене на културите. При използването на Азотохелп се намалява нормата на торене с азотсъдържащи торове, но освен това и щадим почвата. А това е основната ни цел – да опазим почвата. Не само ние да изтощим почвата до край и за следващите поколения да не остане нищо. Не можем да мислим само за себе си. Трябва да мислим и за бъдещите поколения!
Ако ние не щадим земята, как ще очакваме чиста храна и здрави хора? Няма как да стане. Но всичко е в нашите ръце. Ние трябва да работим в симбиоза с природата, а не срещу нея.
Аз съм вече 30 години в гимназията, от тях 12 като директор. Работил съм в земеделието в най-трудните години. Но чувствам огромна любов и силна връзка с почвата. Като взема почва в ръка и усетя аромата й, усещам живота. Цял живот съм усещал връзка със земята и се опитвам тази връзка и любов да я предам и на учениците в нашата гимназия. Винаги съм ги учил, че истината е в това да могат да използват тези почвени ресурси, които ни е дала природата.
Затова и много ценя партньорството с фирма Амитица. Много внимание и грижа получаваме от тях. Те също имат мисия да опазят почвата. Виждаме как се променя климата. Измина една много тежка година, в която валежите бяха много под нормата. Ние трябва да направим така, че с биопрепаратите и със създаването на нови сортове, които са сухоустойчиви, да можем да произвеждаме храната на света и да оставим по-добър свят за бъдещите поколения.
