Господин Проданов, разговаряме буквално в последните дни на отминаващата, трудна за земеделието, 2024 година. Може ли да направите кратък обзор на най-важното през годината?
За да направим адекватен обзор на 2024 година, трябва да я разделим на две части – стопанска и политическа. И двете сфери бяха наситени с множество събития, за съжаление, предимно негативни.
От гледна точка на стопанската година можем смело да кажем, че преживяхме една от най-сухите години в историята на българското земеделие. Суха не само като общо количество на валежите, но и като разпределението им през стопански важните месеци – от април до октомври, когато протича вегетацията на културите. Сушата беше изключително тежка и оказа сериозно влияние върху добивите на всички култури.
В някои региони на страната пострадаха повече пролетниците, но в други проблеми имаше както при пролетните, така и при есенните култури. Сушата, съчетана с горещото време, доведе до добиви от слънчоглед и царевица, които дори не сме си представяли, че можем да имаме като средни стойности.
Другият голям проблем през годината от стопанска гледна точка беше пазарът.
През последните няколко години пазарът се характеризира с изключителна волатилност. Предвидимостта, която имахме преди време, вече е загубена. Ако в миналото можехме да задържим продукция няколко месеца след жътва и да сме сигурни, че ще получим по-висока цена, през последните две години това вече не е така. Задържането на стока често не носи очакваните ползи, а в много случаи води до точно обратния резултат – по-ниски цени.
Третият голям проблем за производителите през годината е увеличението на производствените разходи.
Най-значителното повишение е при цените на земеделската техника, които се увеличиха с 50-80% през последните три години. Това е разход, който не се е върнал към предишните си нива, дори след като цената на пшеницата спадна. Тази тенденция ще има дълготраен ефект върху сектора през следващите години.
Земеделците вече обновяват машинно-тракторния си парк с много по-бавни темпове. Много от тях изобщо не купуват нови машини, което ясно се забелязва на пазара на земеделска техника. През 2024 година продажбите на нова техника са спаднали с 40-50%. Това е тревожна тенденция с потенциално сериозни дългосрочни последици за развитието на земеделието, които ще бъдат трудно преодолими през следващите години.
Хубавото, което можем да кажем за стопанската година е, че през последния един месец валежите бяха достатъчни, за да поникнат пшениците и рапиците и да имат някакво развитие.
През последните няколко седмици имаше достатъчно топли дни. Мисля, че посрещаме зимата в нормално състояние в много региони на страната. Не навсякъде обаче. В района от Пловдив до Стара Загора и от Монтана до Плевен не успяха да изникнат навреме пшениците, и там развитието е забавено.
Продължават проблемите на производителите поради липса на информация за това как да провеждат растителната си защита. Не казвам липса на препарати, защото тук по-скоро въпросът опира до технология. Някои стопани виждат в неоникотиноидите единственото решение на проблемите, докато други се опитаха да намерят заместители. Но не съществува някаква утвърдена практика, която да помага на земеделците да знаят как да извеждат борбата и особено – борбата с неприятелите.
Това е откъм стопанска гледна точка. При нея нещата са горе-долу ясни, всеки ги вижда и ги разбира.
По-големият проблем за земеделците е от политическа гледна точка. България продължава да се намира в период на служебна власт, което означава липса на законодателна власт и, съответно, невъзможност за решаване на основните и фундаментални проблеми на бранша.
Лошото е, че малко хора осъзнават колко сериозен е този проблем и колко много се отразява на бизнеса, който правим. През последните две години в сектор земеделие липсва каквато и да е законодателна инициатива, с изключение на една козметична промяна в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и промяна в Закона за подпомагане на земеделските производители. Последната беше наложителна предвид промените в Стратегическия план и други европейски регламенти.
А когато няма законодателна инициатива, това означава, че държавата буквално не прави политика в сектора. Най-важните механизми за правенето на политика са законодателните. Лошото е обаче, че и самите земеделски производители не са докрая наясно от какви точно законодателни инициативи имат нужда. И това се забелязва в разговорите, които водим с колегите по места.
Да вземем поземлената реформа. Това е нещо, което всички знаят, че трябва да се случи. Поземлените отношения в България към момента нямат необходимата устойчивост. Проблемите обаче се появяват когато стигнем до там да говорим как точно трябва да се случи тази поземлена реформа. Тогава се изправяме пред стена от различни мнения. Консенсусът е общ само по отношение от необходимостта от премахване на едногодишните договори. Но когато един инструмент на договарянето бъде премахнат, на негово място трябва да дойде подходящ заместител. Затова по-скоро процесът тук трябва да е обратен. Първо трябва да се появи този заместител и тогава инструментът на едногодишните договори да бъде премахнат изцяло.
За да се постигне този баланс и да имаме многогодишни договори в цялата страна с всички собственици на земеделска земя, е необходимо да се защитят интересите както на земеделските производители, така и на собствениците на земята.
Това не е невъзможно – консенсус може да бъде постигнат. Но за да започне този разговор, трябва да има готовност от страна на законодателната власт да работи по подобни промени. Това включва създаването на яснота и рамка за защита на правата и интересите на всички страни.
Ние като бранш имаме идея как би могло да се реализира това. Все пак смятам, че времето за този разговор все още не е дошло. Преди да започнем дискусията, трябва да има политическа воля и разбиране, че подобна реформа е не само необходима, но и неизбежна за стабилността на сектора.
Минавайки през темата за многогодишните договори, трябва да стигнем и до въпроса за многогодишни споразумения за ползване на земята.
Или поне до защита на производителите, които имат многогодишно правно основание, така че да не бъдат постоянно местени от поле на поле. За да правиш адекватно земеделие, да прилагаш нови и опазващи почвата технологии и екологични практики, не може всяка година да се местиш на различно поле.
Другото важно нещо, разбира се, е напояването.
Напояването също преминава през многогодишното ползване на земята. Инвестициите в напоителни системи са дългосрочни и изискват значителен период за възвръщаемост. Без стабилност в ползването на земята тези инвестиции остават рискови и често неизгодни.
Другата важна тема, която ние не спираме да повдигаме, е темата за рентите.
Всеки производител трябва да си дава сметка, че ситуацията, в която се намираме – с неконтролируемото увеличаване на рентите на много места в страната – сме си я създали сами. С много малки изключения, където има намеса на големи фирми и капитали извън сектора, тази ситуация е резултат от нашите собствени действия.
Лошото е, че сами сме се вкарали в този капан, но сами не можем да излезем от него. Излизането от този капан преминава през фалита на много фирми, докато нещата не се уравновесят.
Решаването на този проблем има два варианта.
Първият е да оставим процеса да се развива на самотек. Част от земеделците, които са работили по-умно, ще се отдръпнат и ще наблюдават ситуацията отстрани, докато много други фалират.
Вторият вариант е държавата да се намеси, ако иска да запази повече фирми в земеделието и да ги направи устойчиви. Това може да стане чрез държавна намеса във формирането на рентите, така че да се постигне по-голяма стабилност и предвидимост за производителите.
Държавната намеса в рентите преминава през сериозен удар за всяка парламентарна група по отношение на нейния електорат.
Всички трябва да са наясно, че ако държавата се намеси в рентите, това ще означава да удари върху своите избиратели. Въпросът е какво развитие искаме за сектора не през следващите 2-3 години, а в перспектива от 20-30 години.
Какво е необходимо от страна на държавата?
Единственото, което искаме от държавата, ако се поеме по пътя на регулиране на рентите, е да се фокусира върху извънпазарните процеси. Това включва както регулиране на прекалено ниските ренти, които съществуват в някои райони поради монополизацията на земята, така и регулиране на прекалено високите, извънпазарни ренти.
Много лесно държавата може да изчисли коя рента е извънпазарна, базирайки се на добивите и разходите. Данните за това са достъпни от различни източници. Не е трудно да се установи, че рента от 200 лв/дка при отглеждане на едногодишни зърнени култури е явен пример за извънпазарна рента.
Ние като бранш искаме държавата да коригира тези процеси, а не всички останали.
Всички други процеси са на пазарна основа – на база кой колко е добър в бизнеса и доколко може да си прави сметката. Това е нормално и трябва да остане така. Но що се отнася до рентите, нашето мнение е, че е необходима държавна намеса. Причината е, че много колеги се отказват от бизнеса, притиснати от високите ренти. Това ще доведе до сериозно намаляване на броя на зърнопроизводителите през следващите 10 години.
Възможно ли е това да се случи?
Това е възможно само ако разполагаме с редовно правителство със стабилен четиригодишен хоризонт на управление. Нужни са парламентарни групи, които са сигурни, че през тези 4 години няма да се стигне до режим на избори. Само при такава сигурност подобна промяна в рентите може да бъде реализирана. В противен случай е абсолютно невъзможно.
Климатът ли се отразява най-зле на земеделието от всички проблеми?
Политиката. Земеделието стана дъвка за политиците. Всеки трупа точки на негов гръб.
Така е, 2024 г. започна с протести и борба за украинската помощ, и изглежда, че по същия начин ще приключи…
Точно затова казвам, че политическата криза, която определено имаме в България, доведе сектора до състояние на липса на устойчивост. Земеделците не знаят дали договорените неща ще се случат. Последният пример е именно с украинската помощ.
Слушаме обещанията на изпълнителната власт и много ясно чуваме, че министърът на финансите казва, че парите за украинската помощ са предвидени във фонд „Резерви“ на бюджета. Но за нас този фонд „Резерви“ звучи повече като фонд „Протест“.
Не можем да приемем да правим земеделие по този начин. Колегите не знаят кога ще си получат парите, на колко транша ще бъдат разпределени, колко ще получат и дори дали изобщо ще ги получат. Това не е бизнес среда.
И тук не говорим за неустойчивост в 100-200 фирми, а за 60 000 земеделски производители. Секторът не може да функционира нормално в такава обстановка.
Липсата на заложени пари или отношението е по-обидно за зърнопроизводителите?
Парите са функция на отношението. Въпреки това, аз съм склонен да не обвинявам изцяло Министерството на финансите, предвид ситуацията, в която му се налага да изготвя бюджета. Когато служебен кабинет трябва да прави бюджет, без да има правомощия да променя приходната част, това е донякъде разбираемо.
Имахте срещи с парламентарни групи на различни партии. Какво ви казаха?
До този момент проведохме срещи с пет парламентарни групи. Всички те бяха добре подготвени и изглеждаха искрено ангажирани с темите, които повдигнахме. Получихме уверения и пълна подкрепа от всяка от тях, че ще гласуват за включването на украинската помощ в бюджета, както и за парите, предвидени за инвестиции в хидромелиорации.
В следващите дни ни предстоят срещи с останалите три парламентарни групи. Целта ни е да чуем и техните виждания за бюджета.
Лошото е, че от срещите досега оставам с впечатлението, че никой не е наясно кой бюджет ще бъде разглеждан в Народното събрание. Ще бъде ли това публикуваният проектобюджет, ще се предложи ли нов и различен, или старият бюджет от миналата година ще продължи да действа, ако се стигне до нови избори?
Това са въпроси, на които никой не можа да даде ясен и сигурен отговор. Подкрепата за нас на думи съществува, но какво реално означава тя? Искаме да видим как нещата ще се случат на практика в пленарна зала, защото вече не можем да вярваме, докато не видим резултати.
Очевидно оставате засега в несигурност. Има и една друга, още по-голяма въпросителна пред бъдещето на бранша – новата ОСП. Наясно ли сте какви са етапите, които предстоят, кога ще има повече яснота по параметрите на земеделската политика след 2027 г., и има ли някакви възможности България да извоюва нещо за българските земеделци?
Въпросителните ще останат, докато новият еврокомисар по земеделие не излезе с визията си за бъдещата селскостопанска политика на ЕС.
Възможно е тази визия в някаква степен да отразява сериозните геополитически промени в Съединените щати. В крайна сметка, всичко, което се случва в Европа, е отражение на глобалната политика.
Изразявам личното си мнение, че през следващата година европейската политика ще бъде силно повлияна от геополитическите промени. Дали ще има промени в ЕС като реакция на промените в САЩ, зависи от Европейската комисия.
Според мен, докладът от Стратегическия диалог, поръчан от Урсула фон дер Лайен, заедно с доклада на Марио Драги и всички останали мнения, които излизат напоследък, може да не намерят окончателно отражение в крайната визия на еврокомисаря по земеделие Хансен.
България всъщност няма кой знае какъв инструментариум, за да влияе на решенията, които се взимат по отношение на тези процеси.
Европейската комисия разполага със своите комисари, а България получи ресор, който няма нищо общо със земеделието. Разбира се, решенията зависят и от други фактори. Един от тях е Многогодишната финансова рамка на ЕС, в която основното перо традиционно е бюджетът на ОСП.
В момента обаче нагласите са за пренасочване на значителни средства към отбраната. След като видим параметрите на Финансовата рамка и визията на еврокомисаря, събирайки двете неща, ще можем да направим по-ясна прогноза какво да очакваме след 2028 година.
Имайки предвид смяната на курса в САЩ, за която споменахте, мислите ли, че в ЕС би могла да настъпи промяна по отношение на Зелената сделка?
Не, не мисля, че Европа ще даде заден ход по отношение на зелените си цели.
Смятам, че и в световен мащаб няма да има отстъпление от зелените цели. Проблемът на Европа е, че тук екологията се прави на база политически решения, а не на база научната общност. Зелената политика може да се осъществява, без да вреди толкова на земеделието, и именно тук се надявам да видим промяна.
Не става въпрос за отстъпление от зелената политика, а за промяна в начина, по който тя се прилага. Европа определено има нужда от прагматично управление. Според мен вървим към промяна в начина, по който се прави политика в Европа. Навсякъде на власт идва съвсем различен тип политици, и това неизбежно ще се отрази на цялостната политика на ЕС.
Смятате ли че българското зърнопроизводство има бъдеще въпреки всичко?
Абсолютно съм убеден, че зърнопроизводството има бъдеще.
Много от колегите не се занимават със зърнопроизводство и земеделие само заради печалбата, а защото това е начинът, по който виждат живота си. Дори в години, когато печалбата е минимална или липсва, те няма да се откажат лесно. А винаги след трудни моменти идват по-добри времена.
Ще бъде трудно, но трябва да се надяваме, че природата ще е на наша страна. Ако „главният агроном“ – природата – е с нас, дори държавата не може толкова да ни попречи. Зърнопроизводството е голям и силен сектор, който не се поддава лесно на натиск от страна на държавата. Да, не винаги получаваме това, което искаме, но и държавата не успява винаги да ни наложи волята си.
Зърнопроизводството определено има бъдеще. Младите хора в сектора са много, както и иноваторите. Последните добри години привлякоха младото поколение да продължи семейния бизнес. Тези хора няма да се откажат лесно и да потърсят друга реализация. Те вярват в това, което правят, и носят енергията, необходима за развитието на сектора.
Казахте в началото, че пазарът и планирането на продажбите вече също не се поддават на планиране. Лично вие какво бихте посъветвали производителите. Кога да продават?
Най-добрата стратегия в момента е разделянето на риска.
Когато земеделският производител си изчисли себестойността и продажната цена, и тази сметка показва дори минимален плюс, не трябва да се колебае, а да реализира продажба. Или поне да продаде голяма част от стоката. Всичко останало е риск, който всеки сам избира дали да поеме, в зависимост от състоянието на фирмата си.
Времената, когато подобен риск беше оправдан, вече са в миналото. Сега шансът да рискуваш и да спечелиш е много малък, а в такова решение има голяма доза хазарт.
През следващите няколко години решенията за продажба трябва да бъдат насочени към оцеляване, а не към големи печалби.
Дори не става въпрос за развитие. За развитие ще можем да говорим, когато общата ситуация се нормализира. В момента тя далеч не е нормална, и основната цел на земеделските производители трябва да бъде да оцелеят.
Какво се промени в начина, по който виждате земеделието за тези почти 2 години откакто сте председател на УС на НАЗ? Какво научихте? Какво промени този пост във вас?
Много неща промени в мен, но и виждам много неща, които трябва да се променят. Едно от тях, което ми е изключително мъчно и тежко, е фактът, че хората не обичат да четат. Това е огромен проблем за българското земеделие. Мога да дам стотици примери, в които земеделци страдат и негодуват заради нещо, което не са прочели или не са разбрали. Това е проблем, решаването на който трябва да бъде първата ни стъпка към промяна.
Трябва да осъзнаем, че земеделците не сме само хората с трактора и плуга на полето. Ние сме хора, които управляват бизнес. Това означава, че трябва да познаваме нормативната уредба, да знаем изискванията и правата си. Само така ще можем да избегнем да бъдем лесно манипулирани.
В земеделието има твърде много случаи, в които хората се оставят да бъдат манипулирани именно поради липса на знания. Това за мен е един от най-големите проблеми.
Като председател на НАЗ, непрекъснато повтарям, че незнанието не е оправдание. Трябва да се чете, да се информираме. Няма как нещо да ти дойде наготово отгоре. За да бъдем успешни и устойчиви, трябва сами да положим усилия да разберем и осмислим света около нас. Четенето е първата крачка.
Ако говорим лично за мен, този пост ме изхаби много.
Браншовата дейност е изключително неблагодарна работа. Само човек, който не се е занимавал с това, може да не разбере какво означава. Тази позиция ме направи много по-малко емоционален, защото те принуждава да се примиряваш с неща, с които друг земеделски производител не би се примирил.
Тук обаче е важна ролята на хората около теб. Те трябва да бъдат активни и да ти напомнят, че има неща, с които не трябва да се примиряваш.
Като председател на голяма браншова организация неминуемо опознаваш системата отвътре. Разбираш колко предпоставки за нормативна невъзможност съществуват за всяко искане на бранша и как едно решение може да не се случи. Именно това познаване на системата понякога те обременява и води до грешни решения.
И тук е мястото на земеделците – те трябва да бъдат коректив. Да напомнят, че дори когато изглежда, че няма изход, усилията за промяна са необходими. Тази обратна връзка е ключова, защото браншовата дейност не е индивидуална работа – тя е общо усилие.
Кое е това, което хората не разбират за начина на работа на държавната машина?
Хората не познават структурата на държавата.
Много често не разбират системата за разделение на властите, не са чели Конституцията. Това са фундаментални знания, които всеки гражданин трябва да има. Познавайки как функционира държавата, много от нещата, които се случват, стават ясни.
Например, няма как да отправяш искания за нещо към някого, от когото то не зависи. А точно това се прави непрекъснато. Обвиняваме хора за неща, които не са в тяхната власт да решат.
Тази липса на базови познания води до неефективност и неправилно насочени действия. За да бъдем по-успешни като общество, е важно да разбираме как работи държавата и кой носи отговорност за конкретните решения.
Земеделците много се възмущават, че тяхната работа е на полето и не трябва да ги занимават с друго. Много се надяват това да стане пак така. Но едва ли вече е възможно …
Невъзможно е. Трябва да приемем това и не да се борим срещу него. Не може да се бориш срещу това, че трябва да знаеш повече. Четеш, амбицираш се и учиш новите неща. Може би най-големият проблем за много хора е, че не знаят колко много политика всъщност има в нашия сектор. Всяка една длъжност, която е структуроопределяща за сектора е политическа. А в ситуацията, в която се намираме от дълго време, на много от местата, на който трябва да има качествени кадри и стояща зад тях политическа отговорност, в момента стоят кадри, за които никой не носи политическа отговорност, а работата им предполага решаването на много политически въпроси.
Нещата, които казвате, няма да се харесат на доста земеделци. Свикнахте ли вече с критиките и негативизма?
Трудно е. Вероятно няма да свикна. Такъв човек съм. Имам много силно чувство за отговорност и когато някой не е доволен от това, което съм свършил, ме изяжда отвътре. Няма да го преодолея това, по-скоро живея с него. Дано да е по-малко.
Какво ви дава мотивация тогава?
Децата.
Още ли искате и те да станат земеделци?
Дано никога да не си помислят да правят нещо друго в живота си! Аз никога не съм си представял да се занимавам с друго, дано и за тях да е така.
Дано тогава да успеем всички заедно да осигурим такова бъдеще, в което децата да искат да остават в земеделието. Какво ще пожелаете на българските земеделци и на членовете на Националната асоциация на зърнопроизводителите за новата година?
На първо място – здраве. И най-важното за всеки един земеделец – природата да е с нас. Природата с нас ли е, няма държава, която да ни спре. Пожелавам весели празници на всички колеги и да имаме една по-добра 2025 година!
Интервю на Ася Василева
