През 2024 г. българското земеделие се изправи пред значителни предизвикателства, които доведоха до спад в икономическите показатели на сектора. Според първоначалните оценки на Националния статистически институт (НСИ), крайната продукция в отрасъл „Селско стопанство“ намалява с 10,2% в сравнение с 2023 г., достигайки стойност от 9,702 млрд. лв.
Икономически показатели:
Брутна добавена стойност (БДС): През 2024 г. БДС по базисни цени намалява с 9,9% спрямо предходната година, достигайки 3,798 млрд. лв. Спадът се дължи на намаление на цените с 9,2% и на обемите на продукцията с 0,8%.
Нетен предприемачески доход: Нетният доход в сектора е 889,1 млн. лв., което отразява предизвикателствата, свързани със загубите от ниските добиви и високите производствени разходи.
Историческа справка
- 2021 г.: Нетният предприемачески доход достига 3 260,8 млн. лв., отбелязвайки ръст от 4,3% спрямо 2020 г.
- 2022 г.: Индексът на нетния предприемачески доход се увеличава с 11,4% спрямо 2021 г., въпреки намалението в обемите на продукцията с 13,5%.
- 2023 г.: Данните сочат спад от 70,1% в нетния предприемачески доход, което представлява значителен удар за сектора.
- 2024 г.: Според първите оценки, нетният предприемачески доход възлиза на 889,1 млн. лв., което е спад от 8,3% в сравнение с 2023 г.
Общият спад на нетния предприемачески доход в земеделието за периода 2020–2024 г. е приблизително 72.73%.
Делът на земеделието в експортния баланс спада
През първото полугодие на 2024 г. се наблюдава спад в износа на основни земеделски култури, което води до отрицателно търговско салдо в размер на 28,8 млн. евро, при положително салдо от над 1 млрд. евро за същия период на 2023 г.
Основни фактори за спада:
- Неблагоприятни климатични условия: През годината секторът беше засегнат от екстремни метеорологични явления, като продължителна суша и периодични наводнения. Това доведе до значително намаление на добивите, особено при основните зърнени и маслодайни култури.
- Пазарни колебания: Нестабилните цени на селскостопанските продукти на международните пазари допълнително утежниха ситуацията, като намалиха приходите на земеделските производители.
- Повишени производствени разходи: Увеличението на цените на горивата, торовете и препаратите доведе до намалена рентабилност. Много фермери се затрудниха да поддържат конкурентоспособността си.
През 2024 г. българското земеделие се сблъска със сериозни изпитания, които подчертаха необходимостта от структурни реформи и стратегически инвестиции. Въпреки това, секторът остава основен стълб на икономиката и има капацитета да се възстанови. Чрез прилагане на иновации, ефективно управление и подкрепа от страна на държавата, земеделието може да се адаптира към новите реалности и да запази ролята си на стратегически важен отрасъл за България.