Средства за поливно земеделие така и няма заложени
Близо 1,6 млрд. лева бяха разплатени в подкрепа на земеделските стопани. От тях 325 млн. лева са изплатени по вторият транш на държавна помощ „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.
Стартираха първите приеми по интервенции, финансирани чрез ЕЗФРСР от Стратегическия план.
В момента отворени за кандидатстване са шест процедури за проектни предложения за нови, малки и млади стопани, иновации, групи и организации на производителите
както и облагородяване на селските райони.
Финансирането е на обща стойност над 1 млрд. и 278 млн. лв., като над 1 млрд. лв. ще бъдат насочени към развитие на общините в селските райони.
В началото на 2025 г. ще стартира приемът по подхода Водено от общностите местно развитие (ВОМР) за новия период 2023 – 2027 г. През декември с постановление на МС бяха одобрени правилата за прилагането му. Финансирането чрез ЕЗФРСР плюс допълващо финансиране от другите оперативни програми е на стойност 740 млн. лв. Целта е подобряване на местните икономики, социалната и екологичната среда в малките населени места.
8 милиона лева за природни бедствия
Изплатени са близо 8,3 млн. лв. за щетите по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия.
Над 1,330 млн.лв. за де минимис
Отделно над 1,330 млн. лв. са изплатени по заявления за предоставяне на помощ de minimis за компенсиране на щети от пожари през 2024 г.
Изготвен е План за възстановяване на опожарените през 2024 г. горски територии. Държавните предприятия ще възстановяват приоритетно опожарените площи в близост до населени места и ерозирани терени.
Извършен е цялостен анализ на дейността и е изготвена стратегия за модернизиране на напоителните системи в периода 2024-2028 г.
А целта е увеличаване на площите с изградена система за напояване с над 2,5 млн. дка, като в дългосрочен план да достигнат 8 млн. дка.
Забележка: Това обаче няма как да стане без предвидени средства за напояване за 2025 г. в рамките на 400 млн. лв. или като пакет от 1,2 млрд. лв. до 2028 година!
Към момента са модернизирани и рехабилитирани едва 10 обекта, което осигурява 50% икономия на вода и увеличаване на поливните площи с над 38 000 дка. Възложено е и проектирането на 41 хидромелиоративни съоръжения за напояване на земеделски култури.
Работи се по проект за изграждането на нов полигон и 25 ракетни площадки за борба с градушките
Целта е уплътняване на вече съществуващата противоградова защита и въвеждане на изцяло нова противоградна зона в Северна България.
Предстои пилотно внедряване на наземни генератори със сребърен йодид в две зони на територията на страната, където не е позволено да се използват ракети и самолетен способ.
Изводи 2025: Отчетът на правителството показва, че има заложени цели, но те по никакъв начин досега не хармонизират с Бюджет 2025. Специално, ако погледнем напояването изводът не може да е друг, освен когнитивен дисонанс – тоест хем ни се иска, хем не ни стиска да заложим средства за поливане от страна на фермерите.
