В какво трябва да се изразява една ясна държавна политика към сектора и как фермерите да работят с предвидимост
За съжаление българското земеделие, за което ратуват фермерите и техните многобройни браншови организации в нашата страна започва да се превръща все повече в един изоставен сектор.
Макар бюджетите, които се отпускат за него, но които са задължителни по линията на ОСП и не са национална прищявка, в последните месеци, като се започне от 2024 г. забелязваме, че
земеделците, уплашени от ситуацията на държавата, започнаха да се борят не за пари, а за политики
които им липсват и за които установяват пълен дефицит. Малцина могат да го разберат обаче, ако не са се докосвали до сектора и данните за него.
Браншовете, като НАЗ, Обединени земеделски производители и други днес заявяват, че
искат през 2025 г. ясна за тях държавна политика
но в същото време се питаме как да стане това, когато едно аграрно ведомство се опитва горе-долу да отговори на щенията им, нещата опират до там…
Истинската държавна политика към земеделието е от най- съществено значение за устойчивото развитие на стопанствата и за осигуряване на предвидимост за фермерите. Но за целта се изисква да са налице някои ключови аспекти, които трябва да бъдат включени в такава политика:
Разбира се, че на първо място е стабилната законодателна рамка, с която въобще не можем да се похвалим
Искат се ясни и стабилни закони и регулации, които регулират земеделската дейност, включително собствеността върху земята, арендата и използването на природните ресурси. Данни за подобни промени няма…
Едно земеделие не може да се развива без дългосрочни стратегии, които абсолютно ни липсват
Разработването на дългосрочни стратегии и планове за развитие на земеделието, които да бъдат подкрепени с конкретни мерки и финансиране, включва и средствата за напояване и подобряване на хидромелиоративната структура, на която виждаме каква е съдбата. Проблясък няма…А както казват от АЗПБ един приоритет е приоритет, когато е подкрепен с бюджет – такова нещо в нашата държава няма…
Осигуряването на финансови стимули и субсидии за фермерите, особено за малки и средни стопанства, както и за нови технологии и практики, които подобряват ефективността и устойчивостта, както е видно са почти емблематични. Колкото и ЕК да набляга на приоритета малки и средни стопанства, все още не виждаме конкретна подкрепа за тях, освен това, че за нови и млади стопани бяха пуснати приеми и у нас.
Подкрепата за достъп до кредити и заеми при благоприятни условия, би могло много да помогне на фермерите да инвестират в модернизация и разширяване на своите стопанства, казват от техните браншови организации.
Провеждането на редовни обучения и консултации за фермерите относно новите технологии, методи за управление на стопанствата и устойчиви земеделски практики също е въпрос повече на браншовете, които трябва да имат възможност да ползват средства за целта.
Разбира се, няма на стане без научноизследователските институти, които да съветват, учат и консултират за иновации в областта на земеделието, която да бъде насочена към решаване на конкретни проблеми и предизвикателства, сортове и технологии.
Да не говорим за развитие на инфраструктурата в лицето на пътища, напоителни системи и складови бази, които са от съществено значение за ефективното функциониране на земеделските стопанства, но са оставени засега на празните ръце на фермерите.
А дори и тези, които са по-едри и събират смелост да инвестират в напояване, нямат тази възможност, заради бариерите, разрешенията и пак заради държавната политика.
Пазарните механизми и защитата, както и подкрепата за местните пазари е другата куха ниша, за която у нас няма подкрепа.
Въобще не говорим за улесняване на достъпа до международни пазари и защита на интересите на българските фермери в контекста на международната търговия. Там не е ясно какво правят търговските аташета в различните посолства и никога не е правен отчет за дийността им от правителството.
Екологичните стандарти продължават да са сложни и обременяващи за много голяма част от фермерството, а те трябва да насърчават устойчивото земеделие и опазването на природните ресурси.
Включването на мерки за адаптация към климатичните промени и намаляване на въглеродния отпечатък на земеделските дейности са още повече на книга в по-голяма степен, отколкото да са улеснени за практиката.
У нас липсва и редовен мониторинг и оценка на изпълнението на политиките и програмите, с цел идентифициране на проблемите и своевременно коригиране на подходите.
Според европейската ОСП е много важна обратната връзка с фермерите и създаване на механизми с които те и други заинтересовани страни да могат напълно да изкажат своите нужди и предложения.
Само чрез прилагането на тези изредени до тук принципи, държавата ще може да създаде предвидима и стабилна среда за земеделските производители, което ще им позволи да планират и развиват своите стопанства по-успешно и устойчиво. Но засега държава няма…
Как фермерите да имат предвидимост, когато работят
Предвидимостта е ключов фактор за успеха им, казват днес от браншовете. Само това може да им позволява да планират своите дейности, инвестиции и производствени цикли. За да постигнат това, фермерите трябва да разчитат на няколко основни елемента.
Сред тях пак е това, което стопаните ни нямат – регулаторна рамка и ясни закони.
Това днес още е мъгла за производителите.
Към тях се числят правила за собственост върху земята, аренда, използване на пестициди и торове, както и трудови отношения.
Държавата трябва да им осигури прозрачност в процеса на приемане на нови закони и регулации, като предоставя достатъчно време за обществено обсъждане и коментари.
Липсват ни и национални и регионални стратегии за развитие на земеделието, които да бъдат ясно комуникирани и подкрепяни с конкретни мерки и финансиране.
Нямаме никакво планиране от страна на държавата, камо ли фермерите да имат възможност да участват в процеса и да получават информация за бъдещите приоритети и цели на държавата в областта на земеделието.
Е…това не ви ли прилича на сектор, който засега е изоставен???
Диана Ванчева
