В Шенгенското пространство, което включва 27 държави-членки на Европейския съюз (ЕС), както и някои асоциирани страни като Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн, има специфични правила и процедури за проверка на земеделските продукти и стоки. Тези проверки са насочени към гарантиране на безопасността, качеството и спазването на регулаторните стандарти на ЕС.
Ето някои от основните видове проверки:
При фитосанитарните проверки се проверяват растенията и растителните продукти за наличие на вредители и болести, които биха могли да представляват риск за здравето на растенията или околната среда. Това включва инспекции на вносни растения, семена и други растителни материали.
Към ветеринарните проверки влизат инспекции на живи животни и животински продукти за предотвратяване на разпространението на болести по животните и защита на общественото здраве. Примерите включват проверки на месо, млечни продукти и яйца.
Могат да се правят и лабораторни анализи за откриване на остатъци от пестициди в хранителни продукти, за да се гарантира, че те не надвишават допустимите нива.
Правят се и проверки за генетично модифицирани организми (ГМО) чрез мерки за проследяване и контрол на ГМО в храните и фуражите.
Могат да се правят документални проверки – преглед на сертификати, лицензи и други документи, свързани с произхода, обработката и транспортирането на земеделските продукти и стоки, както и митнически проверки за контрол върху вноса и износа на земеделски продукти, включително митнически декларации и плащане на мита и такси.
Посещения на място на ферми, складове и търговски обекти за директна проверка на условията на производство и съхранение също са позволени.
Тези проверки се извършват от различни национални и европейски органи, като например Агенцията за безопасност на храните (EFSA) и националните ветеринарни и фитосанитарни служби. Целта е да се осигури високо ниво на защита на потребителите и околната среда в рамките на Шенгенското пространство.
Проверките на земеделските продукти и стоки в Шенгенското пространство обикновено се извършват на няколко ключови места и подлежат на различни режими на контрол, включително случайни проверки. Ето къде и как се осъществяват тези проверки:
Например на граници и гранични пунктове между страните-членки на Шенгенското пространство се извършват проверки на вносните и износните стоки. Това включва митнически пунктове, пристанища, летища и железопътни терминали.
В производствени и преработвателни предприятия, за да се установи, че те спазват всички регулаторни изисквания.
Търговски обекти и пазари: Проверки могат да се извършват и в търговските обекти, супермаркетите и пазарите, където се продават земеделски продукти и стоки.
Складовете и логистичните центрове също подлежат на проверки, особено когато става въпрос за големи количества стоки, които се транспортират през границите.
Националните органи провеждат редовни планирани проверки на определени интервали от време, за да следят за спазването на регулаторните изисквания.
Освен редовните проверки, органите могат да извършват и случайни проверки на различни места и обекти. Това може да включва внезапни посещения на ферми, магазини или транспортни средства.
Проверки по сигнали се правят, ако бъдат получени сигнали за нарушения или проблеми. Тогава органите могат да предприемат незабавни проверки за установяване на фактите и предприемане на необходимите действия.
Национални ветеринарни и фитосанитарни служби отговарят за проверките на животински и растителни продукти.
Агенция за безопасност на храните (EFSA) е Европейската агенция, която координира и подпомага националните органи в техните дейности.
