Реколтата от зърно в Русия през 2025 г. се очаква да бъде най-лошата от 23 години. Отчасти виновни са неблагоприятните метеорологични условия, но повече признаци сочат към настъпването на системна криза в зърнената индустрия.
Делът на зимните култури при лоши условия се оценява на близо 38%, съобщи московският мозъчен тръст ProZerno, позовавайки се на данни на Хидрометеорологичния център. Само 31% от културите са в добро състояние, срещу 74% преди година.
Руските власти приписват сегашното затруднение на зърнената индустрия на тежки метеорологични аномалии, особено лятно-есенната суша. В някои руски региони нямаше дъжд от април до октомври, ситуация, която не се е случвала в последно време. Сушата беше предшествана от майски студове, които засегнаха приблизително една трета от руските земеделски земи и струваха на страната около 10% от лятната реколта. Предизвикателствата обаче надхвърлят само времето.
Руският зърнен съюз (РГУ) смята, че неблагоприятното време отвлича вниманието от истинския проблем, който е резкият технологичен спад в руската зърнена индустрия.
„Всеки път, когато има сътресения на пазара, всички се позовават на лошото време“, каза Аркадий Злочевски, председател на РГУ.
Очаква се няколко фактора да навредят на руското производство на зърно през следващата година, като почти всички са създадени от човека. Един от факторите е, че руските фермери страдат от липса на висококачествени семена на пазара.
През януари 2024 г. руското правителство наложи квота за внос на семена от страни, считани за неприятелски. Въпреки че западните семена все още са налични в страната, този ход нанесе тежък удар на руската зърнена индустрия.
„Ходех в различни ферми, разглеждах нивите, засети със семена на чуждестранна генетика и нашите местни семена“, каза Злочевски. „С просто око е ясно, че местните губят по отношение на добив и производителност.“
Освен това квотите за внос са попаднали само в ръцете на фирми, които никога не са се занимавали с внос на семена в страната, призна Злочевски.
Подобна ситуация носи рискове от манипулиране на цените. В резултат на това цените на семената от зърно скочиха в Русия през 2024 г. Например цените на рапицата скочиха с 32% през последните 12 месеца до 36 900 рубли (370 долара) за тон през юли 2024 г.
През последните години нивото на технологията на руската зърнена индустрия постепенно се влошава, опасна тенденция, която има кумулативен ефект.
Според РГУ технологичното ниво е започнало да се влошава през 2021 г., когато руското правителство въведе експортно мито върху зърното. Въпреки това, относително добрите метеорологични условия през 2022 г. и 2023 г. намалиха въздействието на този проблем.
През 2024 г. нищо драматично не се случи с времето, посочи Злочевски.
„Възвратните студове не са нищо ново и се случват през май поне веднъж на всеки пет години“, каза той. „Регионалните суши също далеч не са необичайни, но въздействието на тези събития беше много по-силно този път, защото фермерите започнаха да пестят пари за технологии.“
Руските фермери се въздържат от инвестиции в ново оборудване и машини, позовавайки се на несигурни икономически условия и високи разходи по заемите.
През първите 10 месеца на 2024 г. продажбите на селскостопанска техника в Русия са спаднали с 16,5% до 167,5 милиарда рубли (1,6 милиарда долара), съобщи Руската асоциация на производителите на селскостопанска техника Росспецмаш. Износът също е намалял с 10% до 14,1 милиарда рубли (140 милиона долара).
Росспецмаш се оплака, че складовете на дилърите са пълни както с вносно, така и с местно производство. Решението на Руската централна банка да повиши основния лихвен процент до 21% по време на неотдавнашното заседание на борда през октомври 2024 г. направи търговските заеми практически недостъпни за руските фермери.
В резултат на това руското производство на зърнокомбайни е спаднало с 18%, а тракторите с почти една четвърт през 2024 г., изчисли Росспецмаш.
Дори преди сегашната криза технологичното ниво на руската зърнена индустрия беше сравнително ниско, каза руският публицист Анатолий Несмиян. Броят на тракторите в страната на хектар земеделска земя е два пъти по-нисък в сравнение с Беларус и далеч под нивото на развитите страни. Очаква се проблемът да стане по-належащ с течение на времето.
„Лошото ниво на механизация, освен непосредственото въздействие върху производството, също вреди на качеството на почвата, което започва бързо да се влошава“, каза Несмиян.
Освен това руската зърнена индустрия претърпя рязък спад в рентабилността на бизнеса.
Руското министерство на земеделието изчисли, че средната рентабилност в зърнената индустрия е относително комфортните 17%, но зърнопроизводителите смятат, че тази цифра няма нищо общо с реалността, тъй като през последните години те претърпяха значителен спад в рентабилността.
Според РГУ средната рентабилност на бизнеса в сектора е спаднала до 4,9% през 2024 г. от 27,8% през 2020 г. Производството на пшеница, което генерира рекордна рентабилност от 32,5% през 2020 г., изглежда губещо тази година.
Ниската рентабилност на бизнеса е ключовият фактор, движещ намаляващото представяне на индустрията.
„В опит да намалят разходите, фермерите прибягнаха до опростяване на технологиите“, каза Александър Корбут, независим анализатор на руската зърнена индустрия.
В допълнение към разчитането на по-стари машини, фермерите намалиха използването на торове и препарати за растителна защита и преминаха към по-евтини и по-нискокачествени семена.
„Растенията, отглеждани по опростени технологии, са по-малко устойчиви на екстремни метеорологични условия“, каза Корбут, обяснявайки мрачната прогноза за зимната реколта през 2025 г.
Руската зърнена индустрия навлезе в омагьосан кръг, където ниската рентабилност води до спад в инвестициите и ефективността, което оказва допълнителен натиск върху рентабилността, казват анализатори.
„Рентабилността в зърнения сектор не е подходяща и няма перспективи за нейното увеличаване в близко бъдеще“, каза Александър Неженец, говорител на руската зърнена компания „Прогрес“.
С тъмни облаци, образуващи се над руската зърнена индустрия, е трудно да се види сребърна подплата. Руската централна банка сигнализира за намерението си да повиши основния лихвен процент още по-високо по време на заседание на борда в края на декември до поне 23%. От 2025 г. руските зърнени фирми ще подлежат на 25% корпоративен данък в сравнение с 20% през предходните години, тъй като руското правителство се бори да помогне на напрегнатия федерален бюджет. Очаква се производствените разходи да се увеличат навсякъде.
В опит да намалят загубите, руските фермери преминават към алтернативни култури. През 2024 г. площите с пшеница са намалели с 1,2 милиона хектара, докато популярността на нахута и лещата – необичайни варианти за руските зърнопроизводители – е скочила с 68%.
Корбут обаче каза, че това решение може да работи само до известна степен, което означава, че руските фермери не могат масово да преминат към алтернативни култури поради липса на търсене.
И все пак намаляващата ефективност и намаляващата рентабилност не са единствените ключови фактори, които причиняват хаос на руската зърнена индустрия. На въпроса за най-належащия проблем над половината руски фирми посочиха недостиг на работници.
Руската зърнена индустрия е сред икономическите сегменти, които се борят с постоянен недостиг на работна ръка през последните три години.
„Невъзможно е да се наемат хора, които да работят на полето“, коментира фермер от Воронежка област в Централна Русия, който пожела да остане анонимен. „Запълването на всички свободни места стана почти невъзможно в наши дни.“
Фермерът, който притежава и животновъдна ферма, каза, че обмисля да продаде всички активи, след като е прекарал близо 25 години като производител, тъй като управлението на селскостопански бизнес става все по-трудно, докато постигнатото ниво на приходи вече не оправдава усилията.
През последната година той повиши заплатите си до над 100 000 рубли (1000 долара), цифра, която беше невъобразима за руската провинция само преди няколко години. Някои от работниците му обаче избират да се преместят в столицата на региона, където могат да спечелят 120 000 рубли като куриери.
Големият набор от въоръжените сили и отбранителната промишленост също отблъсква работниците от гражданските предприятия, както и емиграцията, тласкайки безработицата в Русия до рекордно ниско ниво от 2,3%, според официална правителствена информация.
Някои ферми в Русия заявиха, че разполагат само със 70% от необходимия персонал. Последните изчисления на местните агенции за подбор на персонал показват исторически пик на свободните работни места, като средно един кандидат на пет свободни работни места на пазара на труда се получава.
Недостигът на работна ръка се очаква да се влоши. Всяка година руското население във възрастовата група 20-65 години намалява с около 1 милион.
Руското производство на зърно е спаднало от рекордните 153,6 милиона тона през 2022 г. до 143 милиона тона през 2023 г. и 130 милиона тона през 2024 г. Руското правителство е определило годишната си цел за производство на зърно на 170 милиона тона годишно до 2030 г. Ако сегашните негативни тенденции в индустрията продължат, руските фермери смятат, че реколтата от зърно ще бъде доста по-ниска от желаната от правителството цел.
