Всички знаят колко думи съм изписала срещу изкуственото месо. За мен то беше не просто новост, а нещо противоестествено – откъснато от земята, от животните, от това, което е истинско. Но животът има странен начин да ни изправя пред нещата, които най-много отричаме.
Вчера се озовах в лаборатория в Швейцария – една от тези, които работят по новите технологии за изкуствено месо. Не ми позволиха да снимам, но видяното там ще остане в съзнанието ми. В тази лаборатория месото се произвежда с помощта на 3D принтери. Те „настройват“ всичко – какъв вид месо да бъде, каква мазнина да съдържа, откъде да минават жилките, колко мраморност да има.
Аз, която винаги съм казвала, че няма да сложа такова нещо в устата си, се съгласих да опитам. Защото когато си там, когато видиш всичко това, не можеш да не бъдеш любопитен.
И знаете ли? За съжаление – или може би за щастие – това месо не се различава по вкус от истинското. На практика то е отгледано от стволови клетки на животни, така че може и да се приеме за истинско. Това не е просто заместител, това е продукт, който вече може да бъде сравнен с месото, което всички познаваме.
Технологията е напреднала до степен, в която процесът е не само усъвършенстван и ускорен, но и значително поевтинен. До 2-3 години това месо ще бъде готово за масово производство на абсолютно достъпни цени. И ако досега тази идея звучеше като научна фантастика, днес тя вече е реалност.
Но какво означава това за хората, които от векове отглеждат животни? Животновъдите са тези, които ни осигуряват храната, които се грижат за земята и природата. Ако изкуственото месо стане масово достъпно, какво ще стане с тях?
Животновъдите в България и по света вече са изправени пред безброй трудности – високи разходи, ниски изкупни цени, бюрокрация. А сега на хоризонта се появява и още една заплаха – технология, която може да измести тяхната работа.
Това не е първият случай в историята, когато новите технологии „помитат“ цели професии. Но това, което е различно тук, е, че става въпрос за храна – нещо, което не е просто продукт, а част от нашата култура, от нашата идентичност. И може би новото поколение и с право ще реши, че ако имаш същия продукт, то не е хуманно, нито икономически изгодно, да отглеждаш и избиваш живи същества.
Някой трябва сериозно да се замисли за бъдещето на животновъдството. Няма как да спрем прогреса, но можем да намерим начини да го управляваме.
Държавата трябва да инвестира в иновации и да помага на животновъдите да се адаптират към новите реалности. Това може да включва подкрепа за екологично устойчиво животновъдство, субсидии за иновации в сектора и образование за новите технологии. Да, иновации у нас е вече почти мръсна дума, но за съжаление по света не е така, и те вече ни „дишат във врата“.
Изкуственото месо вече не е фантастика – то е тук. И то ще промени света, независимо дали ни харесва, или не.
Аз лично продължавам да вярвам в истинското – в животните, в хората, които се грижат за тях, в земята, която ни храни. Но трябва да сме честни със себе си: ако не започнем да мислим за бъдещето на животновъдството днес, утре може да е твърде късно.
И това вече не е въпрос само на вкус. Това е въпрос на избор.
Ася Василева
