Към края на 2024 г. засетите площи с основни земеделски култури за реколта 2025 бележат увеличение в сравнение с предходната година. По данни от Оперативния анализ за основни земеделски култури на Министерството на земеделието и храните (Бюлетин № 1/2025), площите с пшеница, ечемик и рапица са нараснали значително, докато при тритикалето се отчита лек спад.
Данни за засетите площи
- Пшеница: Засетите площи с пшеница достигат 1 142 915 хектара, което представлява увеличение от 3,9% спрямо предходната година.
- Ечемик: Повишението при ечемика е още по-значително – с 12,9%, като засетите площи възлизат на 163 412 хектара.
- Маслодайна рапица: Площите с рапица са увеличени с 2,7%, достигайки 101 094 хектара.
- Ръж: Засетите площи с ръж също бележат ръст – с 5,9%.
- Тритикале: Единствено при тритикалето се отчита намаление – с 2,4% на годишна база.
Производствени резултати за 2024 г.
Оперативните данни за изминалата година показват противоречиви резултати за различните култури:
- Пшеница: Производството на пшеница за 2024 г. е с 2,6% над нивото от 2023 г., благодарение на по-високата продуктивност от декар.
- Ечемик: Съществен ръст от 39,9% се наблюдава при ечемика, дължащ се както на увеличените площи, така и на по-високия среден добив.
- Маслодайна рапица, ръж и тритикале: Производството намалява съответно с 26,2%, 25,1% и 6,2%, основно поради редуцирането на реколтираните площи.
Спад при пролетниците
Последните данни сочат значителен спад в производството на слънчоглед и царевица за зърно през 2024 г.:
- Слънчоглед: Намалението е с 11,5% спрямо 2023 г., като негативният ефект от по-ниските средни добиви частично е компенсиран от увеличените реколтирани площи.
- Царевица: Производството е с 38% по-малко в сравнение с предходната година.
Основна причина за слабата реколта от пролетници са неблагоприятните климатични условия, които значително са намалили добивите от единица площ.
Увеличението на засетите площи с пшеница, ечемик и рапица за реколта 2025 дава надежда за по-добри производствени резултати. Въпреки това, промените в климата и трудностите при отглеждането на пролетници подчертават необходимостта от адаптация и устойчивост в земеделието. Прогнозите за новата реколта ще зависят както от метеорологичните условия, така и от възможностите на стопаните да внедряват иновативни подходи за управление на продукцията.
