От години индустрията за азотни торове в Европейския съюз е тясно свързана с руския газ. През последните няколко години обаче тази зависимост се разширява и включва значителна зависимост от руските азотни торове. Следните данни ясно показват тази тенденция:
- 2021 г.: Приблизително 2,33 милиона метрични тона торове са внесени от Русия.
- 2022 г.: Този брой нараства до около 2,56 милиона метрични тона.
- 2023 г.: Вносът бележи лек спад до около 2,44 милиона метрични тона.
- Първата половина на 2024 г.: Забележително е, че в рамките на само шест месеца вносът достига 2,56 милиона метрични тона, равняващ се на общия внос за цялата 2022 г.
Този ръст във вноса подчертава тревожната зависимост от руските азотни торове. Това предизвика дискусии за въвеждане на мита, с цел намаляване на зависимостта и подкрепа на местното производство в ЕС. Предложените мита в диапазона от 30–40% могат да бъдат наложени, особено преди важния сезон на торене през пролетта. Но кой би спечелил най-много от подобна мярка, освен европейските производители?
Потенциални печеливши: Нова глобална динамика
През 2022 г. ЕС временно премахна митата от 6,5% за внос на торове от всички доставчици, с изключение на Русия и Беларус, което отвори пазарни възможности за нови играчи. Ако подобни мерки бъдат възобновени, съчетани с нови мита, насочени към руските доставки, това може да доведе до пренареждане на глобалните вериги за доставки. Ето как може да се промени пазарът:
- Нигерия: С благоприятно географско положение и нарастващ производствен капацитет, Нигерия има потенциал да стане ключов доставчик за ЕС.
- Египет и Алжир: И двете държави, със своето стратегическо разположение, могат да укрепят позициите си на европейския пазар.
- Производители от Персийския залив: Те също вероятно ще търсят по-голям дял на пазара на ЕС, като използват конкурентните си цени и утвърдени канали за износ.
Стратегическо пренасочване на Русия
За Русия всякакви ограничения в ЕС вероятно ще доведат до засилване на усилията за навлизане на алтернативни пазари. Последните тенденции показват, че руските производители на торове вече са разширили присъствието си в ключови региони, включително:
- Латинска Америка: Държави като Мексико и Аржентина отбелязват нарастващ внос на руски торове.
- Индия: Русия активно участва в обществени търгове, осигурявайки значителни договори.
- Турция и САЩ: И двата пазара вече са цел за руски износители.
В бъдеще се очаква Русия да насочи още по-агресивно усилията си към Източна Африка и Югоизточна Азия, с цел затвърждаване на позициите си в тези региони. Подобни промени биха могли да преначертаят глобалната търговска карта на азотните торове, създавайки нови съюзи и зависимости.
Стратегически предизвикателства за ЕС
ЕС се намира на кръстопът. С нарастващите опасения относно енергийната сигурност и стабилността на веригите за доставки, намаляването на зависимостта от руските торове се превръща в належащ въпрос. Въпреки това този процес трябва да бъде балансиран с осигуряването на достатъчно количество торове на достъпни цени за европейските фермери. Чрез диверсифициране на източниците за внос и стимулиране на местното производство ЕС може да минимизира рисковете и да изгради дългосрочна устойчивост в аграрния сектор.
Заключение
Европейският пазар на торове е на прага на сериозна трансформация. Решенията, които ще бъдат взети през следващите месеци относно търговските политики и митата, ще определят не само зависимостта на ЕС от руските торове, но и ще имат отражение върху глобалните пазари. Докато нови играчи като Нигерия, Египет и Алжир заемат водещи позиции, а Русия пренасочва износа си към нови региони, световният пейзаж на торовата индустрия е на прага на мащабно пренареждане. За ЕС остава критично да се адаптира бързо, за да запази конкурентоспособността си и да гарантира устойчивостта на своя селскостопански сектор.
Иля Моторигин
