2024 година постави фермерите в цяла Европа, включително България, пред трудно изпитание – свитите маржове и нарастващите производствени разходи ги принудиха да търсят начини за икономии. Но какво всъщност спестяват фермерите, когато ограничават инвестициите в техника? Отговорът е притеснителен: спестяват от бъдещето си.
Какво показват данните?
Според проучване сред над 1300 германски фермери, почти 80% от тях заявяват, че ще намалят разходите си за селскостопанска техника през 2025 г. Тази тенденция не е нова – през 2024 г. продажбите на селскостопански трактори спаднаха с 13% на годишна база, а комбайните регистрираха дори по-драматичен спад от 24%, според Асоциацията на производителите на техника (Association of Equipment Manufacturers).
В България ситуацията е идентична. По данни на МЗХ, покупките на нова техника са силно ограничени. Причините? Нарастващите разходи за горива, торове и труд, съчетани с несигурност относно субсидиите и цените на продукцията. Но това ограничаване на инвестициите не остава без последствия.
Технологичното изоставане: Скрита заплаха
Нека бъдем честни – техниката е сърцето на модерното земеделие. Остарялата техника не само че изисква повече разходи за поддръжка, но и е много по-малко ефективна. Високият разход на гориво и по-ниската производителност пряко се отразяват на конкурентоспособността на българските фермери.
Ако сравним производителността на новите машини с тази на дори 10-годишните им предшественици, разликата е като между магаре и спортен автомобил. А когато конкуренцията кара спортен автомобил, изоставането е въпрос на време.
Амортизационният период и нерентабилността на техниката
Амортизационният период на земеделската техника варира според натовареността и типа машина.
Според Закона за корпоративното подоходно облагане, машините могат да се амортизират напълно за около 3-4 години, но реалният им експлоатационен живот често надхвърля тези години. И тук идва големият проблем: с времето разходите за поддръжка на старата техника нарастват експоненциално, а нейната ефективност намалява. Този порочен кръг води до нерентабилност – фермерът харчи повече, за да получи по-малко.
Краткосрочни икономии, дългосрочни загуби
Когато фермерите решат да спестят от техника, това е като да пестиш от качеството на семената или торовете – спестяването днес се превръща в загуби утре. Липсата на инвестиции в модерна техника води до по-ниска продуктивност, по-високи разходи и по-ниска конкурентоспособност на международния пазар.
Ситуацията напомня за стария израз: „Евтиното излиза скъпо.“ В случая, това може да струва на българското земеделие още по-голямо изоставане от конкурентите в ЕС.
Какво е решението?
За да излезем от този порочен кръг, българското земеделие се нуждае от стратегически инвестиции и подкрепа. Ето какво може да се направи:
Субсидиране на модерната техника: Държавата трябва да предложи стимули, които да улеснят фермерите да подменят остарялата си техника.
Достъп до изгодно финансиране: Банкови заеми с ниска лихва или лизингови програми могат да направят инвестициите по-достъпни.
Обучение за прецизно земеделие: Модерната техника изисква знания. Инвестициите в обучение на фермерите са също толкова важни, колкото и техниката сама по себе си.
Накрая …
Инвестицията в техника не е просто разход. Ако българските фермери искат да бъдат конкурентоспособни на международната сцена, модернизацията не е избор, а необходимост. В противен случай, рискуваме да останем като зрители на собствената си игра, докато другите диктуват правилата.
Закупуването на нова техника в период на кризи е истинско изпитание – особено с инфлационните цени, които превърнаха машините в луксозна стока. Но и работата с остаряла техника не прави никого по-рентабилен. Фермерите са на кръстопът: да рискуват с нови инвестиции или да се опитат да издърпат максимума от стария си арсенал. И в двата случая цената е висока – въпросът е кой компромис ще излезе по-евтин.
Ася Василева