Последните години сме свидетели на изключително неравномерното разпределение на валежите в различни части на света. Не прави изключение и нашият континент Европа, а в частност и нашата страна България, която все по-често страда от природни катаклизми. Причините са глобални и това прави много трудно противодействието от страна на човека. Но все пак има възможности, които не са за пренебрегване и могат да подпомогнат дейността на хората, като намалят до известна степен негативното влияние на природата чрез определени практики. В тази връзка отново ще дадем един пример с американските фермери, които, въпреки все по-честото засушаване, са намерили начин да подобрят своето производство, като оптимизират храненето на растенията чрез прилагането на определена технология.
Отново става въпрос за технологията No-till, при която почвата не се обработва, а културите се сеят със сеялки за директна сеитба. В случая ще разгледаме тази технология във връзка с нейното влияние върху един от най-важните фактори за формиране добива от земеделските култури, а именно – усвояването на хранителните елементи.
Eдна от причините за преминаване на американските фермери към No-till технологията е устойчивият недостиг на влага по време на вегетационния период на отглежданите култури. Като правило, минималните количества валежи през пролетта и есента обикновено са придружени със силни ветрове – суховеи.
В исторически план опитът на фермерите от Америка показва, че в първите години на въвеждане на технологията за директна сеитба No-till финансовите ресурси на стопанствата са били насочвани към придобиване на необходимата техника. Минералните торове са били на заден план и са купувани на остатъчен принцип – ако останат средства. Постепенно, с усвояване на технологията и укрепване икономиката на стопанствата, са се появили възможности за купуване на торове в обем, необходим за получаване на по-високи добиви. От това обаче през първите години на прилагане на технологията No-till съществено увеличение на добивите не се е получило. Внесените високи дози торове най-често са съвпадали със засушаване както през пролетта, така и през есента. През определени години дори поникването на зимните житни култури е ставало едва през февруари.
В същото време, при по-благоприятни по влажност години, добивите са били по-високи дори без торене.
Системата на торене на културите е един от основните елементи на технологията No-till, но в управлението на този процес има особености, които в традиционните системи на обработка на почвата отсъстват. При нулева технология на обработка на почвата на повърхността й се натрупват следжътвени остатъци, които не само я защитават от водна и ветрова ерозия, намаляват изпарението на влага, но и способстват за възстановяването на почвеното плодородие.
При сух климат именно недостигът на влага води до това, че минералните торове не дават очаквания ефект. В най-сушавите години, които се наблюдават все по-често, торовете дори потискат развитието на растенията.
Как може да се повиши ефективността на минералните торове в сухи условия?
- Необходимо е да се обърне максимално внимание на равномерното разпределение на следжътвените остатъци на културата-предшественик
Равномерното разпределение на стърнищните остатъци ще позволи съхраняване и натрупване на влагата в почвата дори от минимални валежи, които падат есента и зимата във вид на дъжд или сняг. В почвените участъци с повече влага, торовете действат по-ефективно.
- Най-добрият начин да се определят потребностите на растенията от площ със стърнищни остатъци е анализът на почвата за NPK
Този анализ позволява да се определи какви торове и в какви количества е необходимо да се внесат за получаване на планирания добив.
Най-трудната задача при това е да се определи какъв добив може да се планира при изчисляване на торовете, за да се получат оптимални икономически резултати в условията на вероятен недостиг на влага.
За отправна точка е необходимо да приемем, че минималното ниво на планирания добив за изчисляване потребността от торове трябва да съответства средно на многогодишните добиви в дадено поле или в конкретно стопанство.
Амбициозни планове за по-висок добив в много засушливи зони са възможни, но трябва да се правят много внимателно. Следва да се отчита рискът от загуба на средства при прилагането на голямо количество химични торове и дори намаляване на добива в сравнение с умереното им използване.
Практиката е показала, че дори внасянето на вагони с торове с надеждата съществено да се увеличи добивът, невинаги е оправдано. Недостигът на влага в периода на вегетацията може да доведе до това, че добивът от тези участъци да е дори по-лош от онези, в които изобщо не са използвани торове. Високата концентрация на хранителните елементи в условия на суша влияе отрицателно на растенията.
Торовете поскъпват всяка година, а оттам и цената на грешката за икономиката на стопанството се повишава. Максималните дози торове при дефицит на влага водят до минимални резултати.
- Внасянето на торове по различен начин не е много ефективно както за цялата No-till система, така и за работа в условията на дефицит на валежи в частност
Най-ефективният начин за прилагане на минерално хранене в засушливи зони е внасяне на тора със семената, с помощта на сеялки за директна сеитба. Конструкцията на съвременните сеялки дава възможност едновременно със сеитбата да се внесат торовете там, където ще бъдат максимално използвани от културата. Това може да се направи и в редовете със семена, и странично от семената на малки разстояния, и на различна дълбочина. Освен това сеитбата на семена с едновременно внасяне на торове икономисва и време, и пари.
- Фосфорът при технологията No-till обикновено се внася в почвата по време на сеитбата
Известно е, че в условия на суша внесеният пролетта фосфор практически не дава ефект. Резултат дава внасянето на фосфора само през есента по време на сеитбата на зимните култури. Но дозата за внасяне следва да се определя, като се отчитат потребностите от нея на пролетната култура, която ще бъде сята на това поле следващата година. Фосфорът е относително стабилен елемент и затова може успешно да се използва дори година след внасянето му.
- Азот
Разбира се, идеално би било азотът да се внася в различните фази на развитие. Но както показва практиката при работа в сухи условия, най-доброто решение е внасянето на цялата доза азот есента по време на сеитбата на зимните култури. Това е оправдано, защото падат малко валежи и азотът не се измива. Най-добрият азотен тор за есенно внасяне е карбамидът.
Най-ефективно е внасянето на азотни торове под стърнищните остатъци, но това може да стане само със сеялки за директно сеитба.
Още един възможен вариант: през есента се внасят азотни торове при зимни култури в доза, изчислена за среден добив, останалото количество се внася пролетта в началото на вегетацията. И тук също важи основният критерий за внасяне – това е е фазата на развитие на културата, а наличието на влага в почвата.
Пролетта, при наличие на достатъчно количество влага в почвата, може да се направи допълнително подхранване с азот. За подхранване на растенията в ранна пролет най-добрата форма на азотен тор е течният КАС. Внася се с пръскачки, оборудвани със специални накрайници, от които той леко прониква в почвата. Ако стопанството не разполага с подобно оборудване, може да се използва амониева селитра.
Това подхранване трябва да се направи при влажна почва. Закъснението или осъществяването на операцията на суха почва намалява ефекта. За пролетните култури азотът е удобно да се внася по време на сеитбата.
Независимо от това колко важни са минералните торове особено в ранните години на овладяване на No-till технологията, в бъдеще е добре да се отделя повече внимание не на тях, а на органичните.
Защото именно органиката позволява не просто осигуряване на храна за растенията, а подобрява непосредствено плодородието на почвата. Дори в най-жестока суша, в същите условия, на значително по-плодородни участъци, на полето се получават съществено по-високи добиви.
За увеличаване съдържанието на органично вещество в почвата и повишаване на нейното плодородие много важни са такива елементи от системата No-till, като сеитбооборот и следжътвени остатъци, а преди всичко – покривни култури (сидерати).
Сидератите способстват за увеличаване съдържанието на органично вещество в почвата, стимулират усвояването на почвения азот и микробиологичната активност, увеличават влагозадържащата способност в почвения слой. Въвеждането в сеитбооборота на покривните култури оздравява почвата и намалява разходите за минерални торове.
Най-разпространената практика за отглеждане на сидерати при нулева обработка на почвата е сеитбата на покривни култури отделно или (още по-добре) в смеси от различни култури, след прибиране на основната култура. В условията на суша има голям риск семената да не поникнат, затова алтернативата може да бъде отглеждането на бинарни посеви (т.е. сеитба на няколко култури едновременно).
В сухи зони в бинарни посеви с успех може да се използват такива сухоустойчиви бобови треви, като фий, еспарзета, комунига, тъй като сеитбата на сидератни култури през пролетта, когато има влага в почвата, е ключът към получаване на редовен посев. След прибиране на добива в почвата остават живи корени, а на повърхността – растителна покривка.
В много сухи зони е необходимо да се използва тази система на торене с технологията за директна сеитба.
В практиката всеки земеделски производител трябва сам да открие своята система за торене на почвата, в зависимост от условията на навлажняване, наличните видове торове, оборудването и работната сила. Най-добрият начин за управление храненето на растенията е този, който е ефективен не само за дадено стопанство, но и за конкретно поле.
