Варовиковите почви, характеризиращи се с високо съдържание на карбонати и ниско ниво на органична материя, покриват приблизително 30% от земните площи в световен мащаб. Те представляват значително предизвикателство за растителното хранене и селскостопанската продуктивност.
Калциевият карбонат (CaCO3) играе ключова роля в биогеохимията на почвите, участвайки в сложни процеси на разтваряне и утаяване. Тези процеси значително променят химията на почвата и достъпността на хранителни вещества.
Алкалният характер на варовиковите почви (с pH около 8) създава множество хранителни предизвикателства за растенията. Особено ограничени са основни хранителни елементи като фосфор (P), желязо (Fe), манган (Mn), цинк (Zn), а в по-малка степен – калий (K) и магнезий (Mg).
При влажни почвени условия дишането на растенията и микроорганизмите увеличава нивата на CO2, което активира разтварянето на CaCO3 и освобождава калциеви и карбонатни йони. Това допълнително повишава алкалността на почвата.
Обратно, сухите условия водят до утаяване на CaCO3, което намалява наличния калций и потенциално подкислява почвения разтвор. Тези динамични процеси значително влияят върху концентрацията и достъпността на хранителни вещества.
Климатичните промени допълнително усложняват адаптацията на растенията към варовиковите почви, добавяйки стресови фактори като повишени нива на CO2, температурни колебания и екстремни влажностни условия.
Препоръчителни практики за успешно управление на варовикови почви:
- Избор и въвеждане на устойчиви сортове култури.
- Прецизно управление на хранителните вещества и водата.
- Прилагане на почвени подобрители като зелено торене, компост и органични добавки.
- Приемане на холистични, дългосрочни стратегии за поддържане на здравето на почвата, включително подходящи сеитбообороти, покривни култури, мулчиране и минимална обработка на почвата.
Научна визуализация: Влияние на почвената влажност върху достъпността на хранителни вещества в варовикови почви (източник: Bontpart et al. 2024; DOI: 10.1016/j.tplants.2024.03.013).
