„На полето съм от дете, но никога не е било толкова трудно.
Така започна разказът си Никос Пападопулос, фермер от Лариса.
Заставам сред редовете с пшеница и си мисля дали има смисъл. От 30 години се занимавам със земеделие. Баща ми ме научи как да обработвам земята, как да я разбирам, как да знам кога ще даде и кога няма да даде. Но той не ме подготви за това, което преживяваме днес.
Горивото е скъпо. Електричеството също. Само тази година сметката ми за ток се увеличи с 50%. Без електричество не можем да напояваме, без напояване няма реколта. Но как да си го позволим? Всеки литър дизел, който наливам в трактора, ми струва повече от онова, което ще изкарам накрая. Цените на торовете? Скочиха до небето. Преди няколко години купувах чувал за 20 евро, сега същият този чувал струва 60.
А изкупните цени? Те не мърдат. Предавам тонове пшеница на цена, която едва покрива разходите. Търговците ми казват, че пазарът е труден, че трябва да свалям цените, за да остана конкурентен. Как да свалям цените, когато всяка година съм по-назад?
Правителството обещава помощ, но субсидиите не стигат. Или идват твърде късно. Говорят за модернизация и устойчивост, но как да модернизираме, когато нямаме средства за основните си нужди? На нас ни трябват не думи, а действия.
Като че ли всички са забравили за нас. В града хората се оплакват от цените в супермаркета, но не се замислят какво стои зад тях. Не знаят, че ние, фермерите, сме гръбнакът на този свят. Без нас няма хляб, няма храна. А какво става с един гръбнак, когато натоварването е прекалено? Той се чупи.
Сега стачкуваме. Това не е лесно решение. Полето не чака – докато съм тук, тракторът ми стои празен, а работата изостава. Но нямаме избор. Ако не излезем да протестираме, кой ще чуе гласа ни? Ако не се борим за оцеляването си, кой ще го направи вместо нас?
Всяка вечер, след протеста, се връщам вкъщи и поглеждам децата си. Малки са, но разбират, че нещо не е наред. „Татко, ще можем ли да отидем на почивка това лято?“ – ме пита дъщеря ми. А аз не знам как да ѝ отговоря. Какво да ѝ кажа? Че се боря не само за тяхното бъдеще, а за самото ни оцеляване? Че земята, която ме е хранила цял живот, вече не може да ме изхранва?
Мечтая си един ден да можем да живеем достойно. Да не се молим за трохи. Да бъдем уважавани за труда си. Защото, ако фермерите изчезнат, какво ще остане?
Но днес… днес сме на пътя. И няма да мръднем, докато не ни чуят“.
Гръцките фермери излязоха на масови протести през последните седмици, отправяйки ясно послание към правителството – секторът е в дълбока криза и повече компромиси няма да има. Събитията обхванаха ключови региони като Тесалия, Македония и Пелопонес, като стачките блокираха национални пътища, създавайки сериозни смущения в транспорта. Но зад тези действия стоят реални и дълбоки проблеми, които земеделците не могат повече да игнорират.
Какви са исканията на фермерите?
Основните оплаквания на гръцките земеделци звучат болезнено познато за много фермери в Европа:
Нарастващи разходи за производство: Цените на горивата, електроенергията и торовете са достигнали нива, които правят работата на полето икономически нерентабилна. „Работим за загуба, а не за печалба,“ споделя Никос Пападопулос, фермер от Лариса.
Недостатъчни изкупни цени: Продукцията се изкупува на цени, които не покриват реалните разходи за производство. Според протестиращите, това е порочен кръг, който задушава малките и средни производители.
Липса на адекватни субсидии: Макар правителството да обещава подкрепа, фермерите твърдят, че субсидиите са минимални и често не достигат до всички, които имат нужда от тях.
Гневът на фермерите е изразен чрез блокади на основни пътни артерии, включително ключови точки като националния път Атина-Солун при Темпи. Земеделската техника, подредена по протежение на пътищата, се е превърнала в символ на тяхната борба. Демонстрации се провеждат и пред административни сгради и офиси на земеделски кооперации, където фермерите настояват за директни срещи с представители на властта.
Гърция е сред страните в ЕС, където земеделието играе ключова роля за икономиката, като секторът допринася с около 4% от БВП на страната.
Около 13% от работната сила на страната е заета в земеделието – значително над средното за ЕС.
Основните култури включват мляко, маслини, пшеница, домати и цитрусови плодове, като страната е един от водещите износители на маслиново масло в света.
Гръцките фермери са изправени пред сериозни климатични предизвикателства, включително суша и ерозия на почвите, които допълнително усложняват работата им.
Браншовите организации застават твърдо зад протестите
Панхеленската конфедерация на земеделските кооперации (ΠΑΣΕΓΕΣ) открито подкрепи стачките. Председателят Йоргос Касапидис заяви: „Фермерите са гръбнакът на нашата икономика. Без тяхното оцеляване, гръцкото земеделие ще изчезне.“ Конфедерацията настоява за спешни мерки, включително увеличени субсидии, намаляване на ДДС за селскостопански продукти и по-ниски цени на горивата.
От друга страна, Гръцката асоциация на младите фермери (ΕΝΑ) насочва вниманието към младото поколение в сектора. „Младите фермери са изправени пред огромни трудности – липса на ресурси, липса на достъп до технологии и липса на подкрепа. Ако не инвестираме в тях, земеделието няма бъдеще,“ коментира представител на асоциацията.
Гласът на фермерите
Никос Пападопулос, фермер с 30-годишен опит, споделя: „Никога не съм виждал толкова тежки времена. Разходите за горива и електроенергия поглъщат всичко, което изкарваме. Ако нещо не се промени, ще бъда принуден да изоставя земята си.“
Мария Георгопулу, млада фермерка от Пелопонес, разказва: „Искам да продължа семейната традиция, но с тези условия е почти невъзможно. Нуждаем се от реална подкрепа – не само думи, а действия. Без инвестиции в модерни технологии няма да бъдем конкурентоспособни.“
Реакцията на правителството
Гръцкото правителство твърди, че работи по пакет от мерки за справяне с кризата. Министърът на земеделието обяви, че се планират:
Увеличени субсидии и данъчни облекчения за фермерите.
Специални програми за насърчаване на устойчиви практики.
Мерки за модернизация на фермите чрез европейски фондове.
Премиерът Кириакос Мицотакис обеща да реформира схемата за обезщетение за фермерите, когато техният добитък и реколта са пострадали от природни бедствия. Атина също предложи данъчна отстъпка за селскостопански дизел и намален данък върху продажбите на торове и машини.
Фермерите обаче остават скептични. „Чували сме тези обещания и преди. Искаме реални действия, а не празни думи,“ коментира протестиращ участник.
Ася Василева
