Защо нашият био лозар получава 4 пъти по-малко пари от гръцкия?
Няколко вида био вино спираше германците на щанда на България на Международното изложение Зелена седмица в Берлин. Червените като Каберне Совиньон и Сторгозия се предпочитат от мъжете. Жените искат да опитат розето от Сторгозия по Каберне Совиньон – един интересен букет, а бялото вино е Совиньон Блан.
Сторгозия е местен сорт, той е за отбелязване за хората, които обичат вино, защото е селекция на Института по лозарство и винарство в Плевен още от 60-те години, но иначе е ценна кръстоска между френските сортове Букет и Вилар блан.
За тези, които биха искали да го отглеждат, и днес го има в Института по лозарство и винарство в Плевен – научният екип предлага посадъчен материал. Сортът е много подходящ за биологично производство, защото е много устойчив, обяснява Албена Симеонова, известнатапроизводителка на биологични вина от много години.
Сторгозия се смята за маврудът на Северна България
Обяснява ни тя. Разговаряхме с нея на Зелена седмица в Берлин, това е изложението за земеделие и храни, което е дало шанс на немалко български фирми да намерят клиенти и пазари.
Тази година се проведе от 16 до 27 януари в германската столица Албена познава от години изложението и то я познава, защото влязат ли в панаира от близо 30 палати, германците, които познават България идват на нашия павилион, тази година от 14 фирми, за да си купят нещо биологично като вино, розови продукти и други био иновации. Албена казва, че е доволна от тукашното си присъствие и отношение на публиката, защото изложението е ориентирано към краен потребител, което за производителите и много важно, защото могат да направят и един бърз оборот.
Албена е намерила вече партньори, намира и нови, за което и помага фирма Bota vino, в Берлин, създадена от миналата година от българка, която представлява нейната и още 3-4 винарни – разпространява вината им из цял Берлин, и в онлайн и физически магазини, и в ресторантчета.
Първото вино, което свършва на българския щанд е розето, а след това и Каберне Совиньон – обичат червените вина германците, казва Албена.
За пръв път фирмата й тази година излиза на пазара и с биологични сокове – студено пресовани, без стабилизатори и прибавки, търсят се за децата много, от ябълка, череша, вишня, има и грозде с ябълка. Казва, че имат голям успех в малки магазини и кафета.
В Германия, както и в други държави от Западна Европа, първото което се търси вече е биологичната продукция, констатира Албена Симеонова. Сякаш един труден връх вече е превзет.
Биологичното лозе на Никополското плато
Нейното биологично лозе е от различни сортове, които са засадени и в различни години. Има над 40 годишно насаждение със Сторгозия, над 20 годишно с Каберне Совиньон. През 2016 г е създала и най-новото от сортовете Совиньон блан, Мускат, Шардоне, Каберне Совиньон и малко десертно.
Много фермери се интересуват как отглежда Албена биологично своите лозя в Никополското плато под Дунав, без да използва химически препарати, при положение, че блестите и неприятелите по лозята се множат и пръсканията стигат до над 10 на брой.
Отглеждам лозето както дядо ми
отговаря Албена. Използва син камък и сяра. Обяснява, че като стане петурата на листенцата през май месец колкото 5 стотинки, започвала да пръска с медни препарати. 5% е разтворът на синия камък, който използва.
Със сярата може да се прави и прашене, и разтвор за пръскане – продава се колоидна сяра.
А как се отразява ОСП па лозарите
Харесва ли ви ОСП, питаме Албена.
Нищо не ни харесва, казва тя. Лозарството е най-трудният сектор, а виното е най-трудно продаваният продукт в България. Много е конкуренцията, испанско вино се внася на цена 45 евроцента за литър, Влизат на много ниски цени и други вина, които не са много качествени. Гроздето от Молдова и Македония влиза на много ниски цени – на такава сцена работим.
А като бранш нямате ли предложение как да стане по-устойчив българският лозарски сектор?
Имаше уж държавна политика, но я няма…Да питаме как работят в Гърция, в Грузия и как биват подкрепяни фермерите им. Молдовците също много сериозно подпомагат лозарите си.
Аз като биопроизводител съм богопомазана, защото получавам 100 лева на декар, но моите колеги – конвенционалните лозари получават по 18,30 лева на декар, като за площ.
Молдовските и румънски колеги взимат в пъти повече, гръцките био лозари – по 400 евро. Гъркът дори ми казва, че може виното и без пари да го дава, обаче го е срам. Там подкрепят здраво традиционни практики и браншове, при нас виното си остана на последно място.
Да ни говорим за сравнение с колеги от Франция, Италия, Испания, които са вече на светлинни години преди нас. Но то тия теми у нас си въртят от десетилетия…и все едно и също.
Диана Ванчева