След края на водното споразумение с България гръцките фермери се опасяват от фалити

Проблемът е, че гръцката държава не е направила нищо по въпроса с водите, разчитала е само на България, която й е давала вода, плащайки с нея репарации.

В този необичайно топъл януарски ден гръцкият фермер Димитрис Мариноглу оре нивата си в Северна Гърция, страхувайки се, че през лятото ще пресъхнат водните запаси от съседна България, които от десетилетия поддържат реколтата на семейството му жива.

От 1964 г. насам водата от българските планини се влива свободно по река Арда в 50 000 акра (20 000 хектара) от равнината Еврос в Гърция по силата на споразумение за репарации от Втората световна война между двете страни. Споразумението обаче изтече през юли миналата година и не е ясно дали ще бъде подновено, тъй като България се грижи и за собствените си нужди от вода.

Ситуацията показва колко жизненоважни – и несигурни – са станали водните ресурси в Южна Европа, където климатичните промени са направили лятото по-горещо, а дъждовете – по-редки. Миналата година Гърция отбеляза най-топлите зима и лято в историята си.

„Нищо не може да се направи без вода. Купихме оборудване, купихме ниви, всичко това струва много пари,“ казва 32-годишният Мариноглу.

Разтревожените гръцки фермери блокираха град Кастанис тази седмица, обвинявайки правителството, че не е действало достатъчно бързо, за да осигури споразумение преди лятото. Служители на гръцкото министерство на енергетиката и околната среда твърдят, че политическата нестабилност в България и последователните временни правителства са забавили преговорите.

На въпроса за сделката българското министерство на земеделието отговори в изявление: „От съществено значение е България да задоволи преди всичко собствените си национални нужди от вода … и след това нуждите на съседните държави.“

По силата на предишната сделка България освобождаваше 186 млн. куб. м вода годишно от хидроенергийните язовири в Еврос – беден регион, в който няма функциониращи язовири или водохранилища. Доставките се извършваха от май до септември, когато посевите имаха най-голяма нужда от тях. Въпреки че срокът на споразумението изтече през юли, Гърция и Националната електрическа компания на България подписаха в последния момент споразумение за доставки до септември, чиито условия не бяха оповестени.

Гърция се надява да започне нов кръг от преговори през следващия месец, след като в София вече има ново правителство, но не е ясно дали до 1 май ще може да бъде постигнато споразумение. „Никой не може да каже колко близо или далеч сме от споразумение“, каза Петрос Варелидис, главен секретар на гръцкото министерство на енергетиката и околната среда, отговарящ за водните ресурси.

При блокадата на Кастанис фермерите подредиха над 100 трактора в знак на протест. Несигурността по отношение на споразумението за водите допълва дългия списък с недоволства, включително борбата с високите енергийни и производствени разходи.

„Ако няма дългосрочно споразумение, за нас това означава смърт“, каза 59-годишният фермер Никос Попцоглу, чиито земи се снабдяват с вода от България. Още преди да изтече споразумението, той заяви, че миналата година продукцията на полетата му е намаляла с 30-40% заради сушата. Димитрис Дракудис, ръководител на местната асоциация на фермерите, заяви, че водата от България е единственият източник, с който разполагат. Според местни и правителствени служители водохранилището в района тече и не може да задържа вода.

„Проблемът е, че в продължение на 60 години не е правено нищо, няма инфраструктурни проекти и поддръжка“, каза още Дракудис.

Loading

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини