Да, цената на млякото се вдигна. Но печалбата? Тя е в рамките на статистическата грешка. Преди това – години загуби. И след това? Никой не знае.
Криза ли е? Не знам. При нас винаги е така.
Виждаш ли децата си? Само през зимата, половин час преди да си легнеш. Почивки? Няма такива. Кравите няма как да ги „оставиш за малко“, няма неделя, няма празници. Колкото и модерно да е едно стопанство, без хора не може. А хората намаляват.
И в един момент се питаш защо.
Това ми разказа снощи един от най-модерните животновъди в България. Човек, който е инвестирал в технологии, в генетика, в автоматизация. И въпреки това – зависимостта остава. От пазара, от хората, от природата, от безмилостните правила на индустрията.
Без любов не може. Но индустриалното животновъдство е бизнес. И тук идва големият въпрос: Кой рискува да прави такъв бизнес?
Едно заболяване – и край. Обезщетенията? Смехотворни. Никога не компенсират елитните животни, не връщат загубеното време, не покриват усилията.
Животновъдството? Да, струва си. Но цената я плащат тези, които все още не са се отказали. С цената на усмивките си, които губят.
Ася Василева
