Европейската комисия се изправя пред сложна дилема – как да спре финансовите потоци към Русия, без да нанесе сериозен удар върху европейските фермери. Решението да бъдат наложени мита върху руските торове цели едновременно да удари икономиката на Кремъл, да защити европейските производители и да избегне покачване на разходите за земеделските стопани. Но реалността се оказва далеч по-комплексна – мерките може да не постигнат нито една от тези цели напълно.
Опит за контрол на руския износ, но с ограничен ефект
Европейските производители на торове алармират от месеци, че Русия компенсира загубата на газови приходи, като използва евтиния си газ за производство на торове и ги изнася в ЕС на конкурентни цени. През 2023 г. ЕС е внесъл 6,17 милиона тона руски торове на стойност 2,12 милиарда евро – рекорден обем от началото на войната в Украйна през 2022 г.
Решението на Европейската комисия предвижда постепенно въвеждане на мита – от 40 евро на тон, нарастващи до 430 евро на тон в рамките на три години. Въпреки това:
- Преходният период означава, че руският тор ще продължи да влиза в ЕС поне до 2026 г.
- Няма гаранция, че европейските производители ще могат да увеличат производството си достатъчно бързо, за да компенсират недостига.
- Земеделските стопани предупреждават, че цените ще скочат, което ще доведе до допълнителни загуби за сектора.
Риск от нови фермерски протести
Вече напрежението сред фермерите в ЕС е високо заради растящите разходи и новите екологични изисквания. Земеделските организации като Копа и Когека настояват за смекчаване на ефекта от митата, включително:
- Премахване на съществуващите мита върху неруски торове, за да се увеличи алтернативният внос.
- Гаранции, че европейското производство ще бъде субсидирано и насърчавано, за да запълни празнината.
Без такива мерки цените на торовете може да се повишат значително, което ще окаже натиск върху цялата агроикономика на ЕС. Протести на фермери с трактори, блокиращи пътища и столици, са сценарий, който Брюксел иска да избегне.
Разочарование сред европейските производители
Докато фермерите се тревожат за разходите си, европейските производители на торове са недоволни от бавната реакция на ЕС. Според Тифани Стефани, вицепрезидент на Yara, един от най-големите производители на торове в света, „мерките са твърде малко и твърде късно“. Компаниите в сектора предупреждават, че отлагането на сериозни действия до 2026 г. може да постави европейската индустрия в уязвима позиция.
Политиката на ЕС за торовете се опитва да балансира между икономически и геополитически приоритети, но ефективността ѝ остава под въпрос. От една страна, митата може да ограничат руските приходи в дългосрочен план, но от друга, ефектите върху фермерите и индустрията в ЕС може да бъдат тежки. В крайна сметка, ако мерките не бъдат адаптирани с по-гъвкави решения, Брюксел рискува да предизвика нова вълна на недоволство сред земеделските производители, без да постигне реален икономически удар върху Москва.
