Европейската комисия не просто предупреди – постави ултиматум. Ако стадото във Велинград, което е с доказана чума, не бъде ликвидирано до седем дни, износът на мляко и месо от всякакви животни от България за ЕС и трети страни спира. Не временно. Не частично. Изцяло. Това означава разпад на животновъдния сектор и колапс на цените. Всичко това – заради отказ да се вземе решение, което не търпи отлагане.
Какво следва, ако не се действа?
Износът умира – международните пазари ни затварят вратата. Веднъж изгубено доверие се връща с години. Ако изобщо.
Цените на продукцията рухват – вътрешният пазар няма капацитет да поеме всичко. Ще гледаме мляко, което се излива, и месо, което няма кой да купи.
Фалити, масови фалити – онези, които оцелеят, ще бъдат малцина. Загубите ще са непоправими.
Дългосрочни щети – веднъж сринат сектор не се възстановява лесно. Това няма да е криза за месеци – ще е катастрофа за години.
Едно стадо срещу цялата индустрия
Тук няма място за сантимент. Никой не обича тежките решения, но или държавата действа, или животновъдството си заминава. Точка. Болестите не правят компромиси, а пазарите нямат търпение.
Това не е въпрос само на икономика. Това е въпрос на национален интерес. Страната ни не може да си позволи да изгуби доверие заради едно единствено стадо. Ако някой още се чуди, нека си отговори на простия въпрос: готов ли е да пожертва цяла индустрия заради едно огнище на болест?
Кой ще поеме отговорността?
Това вече не е проблем на един фермер, на един регион или на един бранш. Това е изпитание за държавата. Министрите, институциите и всеки, който има власт да действа, трябва да осъзнаят – не решат ли сега, скоро няма да има какво да решават. България не може да си позволи това забавяне.
Решението е ясно. Въпросът е кой ще има смелостта да го вземе навреме. Защото явно у нас правилата не са достатъчно основание. Ако това стадо бъде оставено живо, българското животновъдство ще бъде убито.
Ася Василева