Дискусията за бъдещето на директните плащания в земеделието разкрива дълбоки противоречия. От една страна, рязкото им спиране би застрашило стабилността на сектора. От друга, реформата е неизбежна – но въпросът е каква форма ще приеме и кои стопанства ще оцелеят в този процес?
Без директни плащания – всяко второ стопанство ще спре?
Фермерите в Европа са силно зависими от подпомагането – според данни, представени на форума Weihenstephan, между 45% и 97% от доходите на земеделците идват именно от субсидии. Това означава, че всяко второ стопанство, особено малките и средните, може да фалира при рязко прекратяване на помощта.
Данните сочат, че германските фермери са получили 12,8 милиарда евро през 2023 г., а делът на селското стопанство в БВП на страната е едва 0,9%. Въпросът, който възниква, е: може ли този модел да продължи, или трябва да бъде променен?
Политиците предлагат реформи – как ще изглежда новата система?
Много експерти настояват за поетапно намаляване на директните плащания, но с компенсаторни механизми – например инвестиционни стимули, екологични премии и нови форми на подкрепа. Европейският парламент и националните правителства търсят баланс между подпомагане на фермерите и реформиране на системата, като някои предложения включват:
Прехвърляне на повече средства към „екологични услуги“ – фермерите да получават плащания, ако изпълняват определени зелени ангажименти (редуциране на въглеродния отпечатък, защита на почвите, биологично земеделие).
Безлихвени заеми и данъчни облекчения вместо директни субсидии – инвестиции в нови технологии, дигитализация и модернизация на стопанствата.
Ориентирани към резултати плащания – ако даден фермер изпълни определени критерии за екологичност, производство или социална ангажираност, да получи възнаграждение според постигнатия ефект, а не просто заради притежаваната земя.
Битката за разпределение на субсидиите – кой ще спечели?
Един от най-спорните въпроси е разпределението на парите. Към момента 2% от най-големите ферми в ЕС получават почти половината от всички директни плащания. Дебатът дали тези средства трябва да бъдат насочени предимно към малките стопанства или да продължат да подпомагат големия бизнес остава отворен.
В Холандия вече работи модел, при който агроекологични кооперации получават субсидии за изпълнение на екологични цели. Вместо всяка ферма да договаря индивидуални плащания, групи земеделци се самоорганизират и си поставят общи цели, които, ако бъдат постигнати, водят до финансово възнаграждение. Дали това ще бъде възприето и в други страни – предстои да видим.
Какво следва за българските фермери?
За България реформата на директните плащания е въпрос на оцеляване за голяма част от стопаните. Както винаги, големите решения ще се вземат не от фермерите, а за фермерите. Въпросът е – ще се чуе ли гласът на българското земеделие в този процес?
Ася Василева