На фона на растящите цени на торовете, ЕС предлага въвеждане на нови вносни мита върху торове с произход от Русия и Беларус
Цените на азотните торове в Европа растат устойчиво. България не е изключение.
Преди няколко дни Европейската комисия внесе в Европейския съвет проекто-регламент за въвеждане на нови вносни мита върху всички торове от Русия и Беларус. Според статистическите данни, през 2023 г. торовете от Русия са представлявали над 30% от всички внесени в страните членки. Направеният анализ показва, че зависимостта на европейското земеделие от руски доставчици на торове продължава да нараства и през 2024 г., като същевременно местното производство е задушавано от нелоялна конкуренция. В същото време, руските производители реализират огромни печалби поради ниските си производствени разходи и създават пазарна сила, която поставя под риск съществуването на европейската торова индустрия.
Фермерите в Европа са обезпокоени от растящите цени на азотните торове през последните месеци и това притеснение расте, с оглед на приближаващия сезон за пролетно торене. Какво всъщност се случва и защо цените растат?
След като през по-голямата част на 2023 г. и 2024 г., цените на азотните торове достигнаха, а дори и паднаха под предкризисните нива от 2021 г., през последните два месеца се наблюдава устойчив ръст на всички европейски пазари. Ниските цени през последните две години бяха диктувани основно от намалено търсене и дъмпингов внос, най-вече от Русия. Това доведе до поетапно спиране, а в някои случаи и до закриване на производствени капацитети в Европа, което на свой ред създаде предпоставки за периодичен недостиг на сезонно предлагане и внос на високи цени.
По данни на професионалните бюлетини Argus и Fertecon (S&P Global), през последните два месеца цените на основните азотни торове (урея и амониев нитрат) са скочили над 20% на всички пазари.
Според анализаторите основните причини са увеличените цени на енергоносителите (природен газ и електроенергия), както и намаленото производство в Европа, от което пък се възползват вносителите от трети страни.
По данни от бюлетините, амониевият нитрат в Западна и Централна Европа с доставка през февруари и март 2025 г. вече се търгува на цени до 475 евро/т, което е със 100-110 евро/т над стойностите от преди няколко месеца.
Какво се случва в региона и в България?
Анализ на пазарите в България, Румъния, Украйна, Гърция, Унгария и Полша показва, че цените на амониевия нитрат са в доста широк диапазон – от около 400 евро/т в България (най-ниската цена в ЕС) до 490 евро/т в Украйна, където се наблюдават най-високите цени в цяла Европа.
Сходна е ситуацията и при другия основен азотен тор – урея. Пазарът се диктува основно от вносители от Русия, Северна Африка и Централноазиатските републики, докато европейските производители са неконкурентоспособни и не могат да поддържат устойчиво производство.
На фона на покачващите се цени и навлизането в активен сезон, Европейската комисия внесе за гласуване проекто-регламент за налагане на нови вносни мита върху торове с произход от Русия и Беларус. Очевидната цел е, в средносрочен план, да се намали зависимостта на земеделието в ЕС от руските торове и да се стимулира местното производство, което е в състояние на колапс поради липсата на стратегия за подкрепа на индустрията в съюза, непосилните енергийни цени и екологични регулации. Дали тази мярка не е твърде закъсняла, предстои да се разбере. В краткосрочен план, обаче, остава рискът от сериозни сезонни флуктуации в цените.
За българските фермери добрата новина засега е, че все още има местно производство на голяма част от необходимите за земеделието торове, което е фактор за относително по-ниските цени на местния пазар. Въпреки това, България е част от свободния общ пазар и ценовите нива неизбежно се влияят от случващото се в ЕС като цяло.
