Северозападна Европа води по най-високи доходи в селското стопанство
Доклад на ЕС представя основните резултати от Мрежата за счетоводни данни на фермерите (FADN) за 2022 г.. FADN събира годишни данни от около 80 000 представителни търговски стопанства в ЕС. Данните се използват за оценка на икономическото състояние на фермерите и предизвикателствата пред селското стопанство в ЕС, както и за информиране на политиците.
Средният фермерски доход на зает в ЕС през 2022 г. достигна 35 800 евро, което представлява ръст от 24% спрямо 2021 г., въпреки високите разходи за производство. Най-голямо увеличение е регистрирано в Словения (130%), следвана от Люксембург, Естония и Литва (над 50%). Няма държава членка, в която доходите да са намалели, като най-ниският ръст е в Италия (3%).
Продължаващ ръст на фермерските доходи
През периода 2013-2022 г. се наблюдава постоянен ръст на доходите на фермерите, като номиналното увеличение на дохода на работник е 94%, изпреварвайки значително инфлацията за същия период (19.4%).
Тази положителна тенденция се дължи на увеличението на стойността на продукцията, което надхвърля растежа на разходите, както и на намаляването на броя на работещите в сектора.
Въпреки това съществуват огромни различия в доходите между различните ферми. През 2022 г. топ 10% от най-доходоносните ферми имат среден доход от 75 000 евро на работник, докато най-слабите 10% генерират едва 1 000 евро на работник.
Географски разлики в доходите
Най-високите фермерски доходи са отчетени в Северозападна Европа – Дания, Северна Германия, Нидерландия и Северна Франция. Най-ниски доходи са регистрирани в Румъния, Словения и Източна Полша.
Всички селскостопански сектори бележат ръст
Сравнено с 2021 г., всички селскостопански сектори регистрират увеличение на доходите на работник, като ръстовете варират от 1% при трайните насаждения (без лозята) до 47.6% при млекопроизводството. Свинефермите и птицефермите остават с най-висок доход на работник (68 000 евро), докато фермите с трайни насаждения (без лозята) са с най-нисък доход (22 400 евро).
Големите стопанства са по-доходоносни
Фермерската икономическа структура играе ключова роля за доходността. По-големите стопанства успяват да компенсират по-високите разходи на хектар с по-голяма стойност на продукцията, което води до по-висока печалба.
Най-малките стопанства са концентрирани в Полша и Румъния, докато най-големите (по икономически размер) са разположени във Франция и Германия и са специализирани в зърнени култури.
Доходът в стопанствата, управлявани от жени, е с над една трета по-нисък
Фермите, управлявани от жени, генерират средно с 35% по-ниски доходи от тези, ръководени от мъже, но разликата бавно намалява с времето. Разликата в доходите по полов признак се наблюдава във всички държави членки и в почти всички селскостопански сектори.
Фермерите на средна възраст са най-успешни
Фермите, управлявани от фермери на възраст между 41 и 50 години, имат най-висока рентабилност. Най-ниски доходи отчитат най-младите фермери, но в повечето държави най-слабо доходоносни са фермите, управлявани от най-възрастните фермери.
Разликите между общите нива на доходите в ЕС и националните данни се дължат на факта, че повечето млади фермери са в държави с по-ниски средни доходи, като Полша и Румъния.
Образованието също играе роля
Фермерите с висше или основно аграрно образование имат по-високи доходи спрямо тези, които са разчитали само на практически опит. Тази тенденция е универсална в целия ЕС.
Директните плащания са по-важни за малките стопанства
Общата селскостопанска политика на ЕС осигурява подкрепа чрез директни плащания, които подпомагат доходите и компенсират за екологични услуги. Средният дял на директните плащания в нетната добавена стойност (FNVA) е 19%.
По-малките стопанства разчитат значително повече на директните субсидии, като най-големият дял е отчетен в животновъдните стопанства (41.3%), докато фермите, специализирани в градинарство, получават най-малко (2.8%).
Заключение
Фермерските доходи в ЕС продължават да растат, но остават значително неравномерно разпределени по региони, сектори и полова принадлежност. Големите стопанства са по-рентабилни, образованието има пряко влияние върху доходността, а директните плащания са от ключово значение за оцеляването на малките ферми.
