Всяка година земеделецът натиска спусъка. Понякога печели. Понякога не. Но всеки сезон е руска рулетка, в която санитарният минимум за залагане е 5 милиона лева.
Стопанство от 5000 декара означава точно това – 5 милиона, инвестирани в семена, торове, препарати, гориво, заплати. Тук дори не влизат техника и материални активи. И всичко това е поставено на масата, с надеждата че времето няма да обърне играта срещу него. Един дъжд в грешния момент, едно засушаване, едно градушка – и парите, вложени през цялата година, изчезват. Няма връщане назад. Няма втора възможност. И въпреки това, всяка есен и всяка пролет, земеделецът прави следващия залог.
Затова, когато някой види фермер с кола за 50 000 лева, първият въпрос не трябва да бъде „Как може?“, а „Как успява, след като залага по 5 милиона всяка година?“. По-логичният въпрос е друг – защо човек, който работи на три смени в завод или по 12 часа в стъклена кутийка на офис, не може да си позволи същата кола?
Вместо да обсъждаме кой какво кара, може би е време да се замислим за истинската цена на труда. Защо в държава, която живее от земята си, тези, които я обработват, трябва да се оправдават за успеха си? И защо тези, които се трудят денонощно в заводите и офисите, продължават да получават заплати, с които едва връзват двата края?
Земеделието не е просто работа. То е игра със съдбата, с най-високите възможни залози. И в него сигурност никога няма.
Нека да вървим всички заедно като общество към по-висок стандарт на живот за всички, отколкото да искаме всички да сме равни в мизерията.
Ася Василева
