Господин Работов, направихте много хубав семинар на Пловдивската организация, фермерите и фирмите казват, че са много доволни, трябва да сте доволен?
Да, така е, доволен съм, такъв семинар не бяхме правили с толкова много фирми, от които хората казват, че са доволни, защото всеки си е тръгнал с нещо ново, което е научил или с нов контакт.
Кажете според Вас какво е състоянието сега на полето и имате ли надежди там?
Мога да определя състоянието като задоволително след като паднаха дъждовете през ноември и декември 2024 г.
Занапред се надяваме на природата – да може да вали, защото иначе това ще ни е трета година на суша при условията на растящи разходи и на фона на много усилия вложени от колегите, много енергия и средства. Беше ни обхванало притеснението, че в един момент есенната сеитба ще е пред провал. Ситуацията беше патова, сега има надежди…Надяваме се и на малко по-топло време, за да има нормална вегетация.
Що се касае откъм плевели, състоянието също е задоволително – не са се намножили толкова много, че да не можем да се справим с тях в пшеницата.
Ситуацията с разходите и цените на продукцията явно ви притеснява и сега?
Да, в това отношение продължава да е притеснително, защото харчовете пораснаха и си останаха – и за фонд работна заплата, и за суровините и материалите. Например миналата година по жътва един масов тор като амониевата селитра струваше 520 лева, сега е над 700 лева за тон. И все по-трудно ще компенсираме всичко, което вдига себестойността на производството ни.
Пловдивските производители сте от най-активните, които предлагат да започне да се работи сериозно по темата за напояването, какво визирате?
По отношение на напояването държавата може да направи много, стига да има воля и желание. Може и да се поогледат в Народното събрание, където доста пътуват по чужбина какво се прави в други държави. Виждаме дори страните, които не са членове на ЕС, като съседна Сърбия, как действат и вече регулират етапите си по напояването. Да не говорим за Турция и Гърция, като знаем водата откъде идва. Адмирации за правителството на Румъния и техните управници, който направиха стройна програма и вече работят по нея.
У нас нещата са изостанали, но са комплексни и разбираме, че не трябва да се работи на парче – днес да обсъждаме яз. “Копринка“, утре яз. “Пясъчник“. Друго е държавата да направи една програма и да се работи по нея.
И за цените на водата имаме претенции – не държим в никакъв случай тя да е безплатна, но да гарантира рентабилно производство и правилно да се администрира и размера на напояваните площи от всеки и културите. Тоест говорим най-много за дългосрочна поливна политика, за която да знаем как по години и в каква посока ще работи.
Например сега видяхме, че министърът на земеделието заяви какви да бъдат капиталовите разходи за подобна 4-годишна програма от 1,2 млрд.лева. Въпросът е тези 300-400 млн.лева на година да се осигурят и депутатите да го разберат и гласуват.
Пък и много пъти го повтаряме ние фермерите, че тези 3 министерства, при които попадат водите на България, трябва да вземат най-накрая да си говорят помежду си, да се синхронизират и направят една симбиоза, но това ще зависи и от промята в Закона за водите.
Можете ли да ни кажете как Вие лично гледате на безорните обработки, а икономисвате ли средства с тях и колко?
Аз гледам на тях така – ако условията ми позволяват, ги правя – и директни сеитби, и стрип тил. А където са леки почвите ми, гледам да не ора, за да не се уплътняват и да не се изкара всичката влага от тях. Правя плитки обработки и се получават нещата. Но смятам, че няма как на 100% да се мине без оран върху едни 5-6-10% от площите ми. Но правилото ми е да се съобразявам с условията на средата и прогнозата за валежите на по-късен етап.
Що се отнася до икономиите, да има такива. Например миналата година си направих експеримент на един блок от 700 дка, на 200 дка от тях заложих на стрип тил. И знаете ли, вложих 20% по-малко разходи, а получих с 20% по-високи добиви. Реално това е пълна икономия.
Имате ли приемственост във Вашето семейство, надявате ли се децата да поемат в земеделието?
Засега има разбиране от страна на децата ми, надявам се да се запази. Дъщеря ми учи право, то много й харесва, но помага за много неща – поела е СЕУ, помага ми за еко схемите, попълва документацията в различните дневници. Пък синът ми отива с удоволствие на полето, където работят машините и ги разбира, научил се е как се управляват. Надявам се, че и занапред ще виждат някакво бъдеще в земеделието.
А Вас какво най-много ви тормози в земеделието?
Определено е администрирането и тежката бумащина, постоянните проверки от институциите в земеделието, НАП, НОИ – понякога проверяващите се прескачат един друг. Разбирам, че трябва да си попълнят отчетите, но е малко прекалено…
Диана Ванчева
