Цените на хранителните продукти растат, фермерите се оплакват от ниски изкупни цени, а големите търговски вериги продължават да отчитат печалби. Това поражда класическия въпрос: Защо фермерите печелят малко, а търговците много? Не е ли това икономически парадокс? Всъщност, не.
Проблемът не е в надценките, а в липсата на конкуренция
Популисткият подход предлага очевидно „решение“ – ограничаване на търговските надценки, за да не се „спекулира“ с храните. Само че, ако това беше работеща стратегия, щяхме да живеем в икономически рай. Вместо това, подобна мярка само изостря проблема, защото не атакува корена му – липсата на конкурентен пазар между местните производители и търговските вериги.
Търговските вериги не печелят заради „нечестни“ надценки, а защото имат пазарна сила, мащаб и логистични предимства, които местните фермери не могат да си позволят. Когато една верига купува продукция за стотици магазини, тя преговаря различни условия и получава по-добри цени. Фермерът, който произвежда малки обеми, няма този лост. Следователно, той не може да наложи цената си – той просто я приема.
Ценовият натиск винаги се връща към производителя
Търговците не могат да си позволят да работят на загуба. Когато им се наложи таван на цената, те автоматично компенсират с намаляване на изкупните цени. Ако не могат да компенсират така, търсят друг начин – заместват продукта с вносен, намаляват разходите чрез оптимизация на веригата или просто го изваждат от рафтовете. Освен това – уволняват хора.
Фермерът няма този лукс. Той не може да намали разходите си за семена, тор, гориво, заплати или вода. Единственият начин да „компенсира“ е като намали качеството – по-малко инвестиции в технологии, по-ниско качество на продукцията, по-слаба конкурентоспособност.
Решението? Не е в административните ограничения, а в стимулирането на конкуренцията
Ако искаме фермерите да печелят повече, не трябва да ограничаваме търговците – трябва да засилим конкуренцията. Това означава:
- Развитие на местни търговски канали – кооперативи, фермерски пазари, платформи за директни продажби.
- Намаляване на административните бариери за малките производители, които искат да продават без посредници.
- Инвестиции в логистика и дистрибуция, за да могат фермерите да се конкурират с големите търговски вериги на равни начала.
- Подпомагане на създаването на български агробрандове – така че родните продукти да се продават не като „анонимни стоки“, а като марки с висока добавена стойност.
Докато фермерите нямат достъп до алтернативни пазари и не могат да диктуват условията си, те ще останат в капана на ниските изкупни цени – независимо дали държавата се опитва да „ограничи спекулата“ или не.
Истината е проста: икономиката не търпи празни пространства. Ако затворим една врата, ще се отвори друга – но не за фермерите, а за сивата икономика, вносителите и алтернативните канали, които ще запълнят създадения вакуум. Вместо да изпишем вежди, ще извадим очи.
Ася Василева
