Как войната в Украйна предефинира пазара на зърно: ефекти, стратегии и бъдещи сценарии

Първоначален шок: Разрушената стабилност на глобалния зърнен пазар

До февруари 2022 г. световният зърнен пазар функционираше по предвидими правила – с географска специализация, изградени търговски потоци и относителна стабилност. Украйна и Русия контролираха около 30% от световния износ на пшеница, като доставяха основни количества за Азия, Африка и Европа. Черноморският регион беше износна ос, която поддържаше ниски цени и предвидими доставки.

Защо тогава нямаше проблеми? Защото преди войната пазарът беше балансиран – Украйна и Русия работеха като конкурентни, но предвидими играчи, продавайки зърно чрез утвърдени логистични канали. Износът беше стабилен, глобалните вериги за доставки работеха ефективно, а геополитическите рискове бяха ограничени. Никой не очакваше внезапно прекъсване на тези доставки, нито мащабни икономически санкции, които да дестабилизират целия сектор. Войната обаче разби тази структура за по-малко от месец.

Войната унищожи този баланс. Блокирането на украинските пристанища в Черно море, саботирането на инфраструктура и логистика, санкциите срещу Русия – всичко това изстреля зърнените пазари в криза.

Реакция на цените

През първата половина на 2022 г. цените на зърнените култури достигнаха исторически върхове:

• Пшеницата удари 420 долара/тон – 50% скок спрямо предходната година
• Царевицата надхвърли 350 долара/тон
• Слънчогледовото олио се търгуваше на 2200-2300 долара/тон

Глобалната хранителна несигурност достигна критични нива, особено в зависими от внос региони като Северна Африка и Близкия изток. В ЕС натискът върху вътрешния пазар рязко се засили.

Реорганизация на пазара: кой спечели и кой загуби?

Украйна: спасителен коридор, но загубени позиции

След месеците на блокада, ЕС и ООН посредничиха за зърнената сделка, която частично възстанови украинския износ. Но Украйна вече не беше същият играч. Логистичните разходи се увеличиха драстично, конкурентоспособността намаля, а пазарните дялове започнаха да се пренасочват.

• Украйна премина към алтернативни маршрути през Румъния и Полша – но това повиши цените на транспорт и логистика с 30-40%.
• Част от африканските и азиатските клиенти преминаха към руска, аржентинска и австралийска пшеница.
• ЕС стана буферна зона за украинско зърно, което създаде проблеми за местните производители.

Русия: агресивна експанзия и ценови натиск

Докато Украйна губеше позиции, Русия увеличи производството и се възползва от ситуацията. През 2023 г. страната реализира рекорден добив от над 90 млн. тона пшеница, като заля пазарите със значително по-евтино зърно.

Русия предложи на развиващите се страни по-гъвкави търговски условия и разплащания в национални валути, заобикаляйки доларовите трансакции. Това ѝ даде изключително конкурентно предимство спрямо украинските и европейските производители.

Какви са възможните сценарии?

Стабилност с леко възстановяване на цените
Ако търговията се нормализира и Украйна успее да възстанови стабилен износ, можем да очакваме бавен, но устойчив ръст на цените. ЕС вероятно ще наложи по-строги регулации за украинското зърно, за да защити фермерите в Източна Европа. В този сценарий Русия ще продължи да доминира в ниския ценови сегмент, но няма да има драматични сътресения.

Нова вълна на нестабилност
Ако войната ескалира или Русия увеличи натиска върху украинската логистика (особено в Черно море), цените могат отново да скочат. Нови търговски бариери или санкции могат допълнително да дестабилизират пазарите. Това ще удари развиващите се икономики и ще постави нов натиск върху ЕС да балансира между подкрепа за фермерите и геополитически интереси.

Дългосрочен срив в цените
Ако глобалното производство остане високо, а търсенето не нарасне, можем да видим продължителен натиск върху цените. Русия може да продължи ценовата война, заливайки пазарите с евтино зърно. Това ще доведе до фалити на по-малки фермери, особено в ЕС, където разходите за производство са по-високи. В такъв сценарий само най-ефективните стопанства и тези с дългосрочни договори ще оцелеят.

Как войната предефинира пазара на зърно?

• Русия затвърди позицията си на доминиращ глобален износител и измести Украйна от ключови пазари в Азия и Африка.
• Украйна загуби част от традиционните си купувачи и трябваше да разчита на ЕС, но с по-високи разходи и по-ниски печалби.
• ЕС се превърна в буферна зона, което доведе до пренасищане с украинско зърно и срив на цените за местните фермери.
• Българските фермери пострадаха силно – евтиното украинско зърно подби изкупните цени, натискът върху местния пазар нарасна, а подкрепата от ЕС закъсня. Много стопанства се оказаха в несигурно положение, с намалени приходи и изправени пред фалит.
• България загуби традиционни експортни пазари заради евтиното украинско зърно, което зае дялове на ключови външни пазари като Испания, Египет и Турция. Българското зърно стана по-малко конкурентоспособно, което доведе до намаляване на износа и задържане на по-големи количества продукция на вътрешния пазар.
• Намалената рентабилност ограничи инвестициите в земеделието – фермерите избягват нови инвестиции и разширяване, тъй като нестабилността прави дългосрочното планиране рисковано.

Битката за пазара е далеч от приключване

Войната в Украйна разклати фундаментите на глобалния зърнен пазар. В момента виждаме пренареждане на силите, но стабилността е илюзия.

Фермерите, които разчитат само на високите цени, ще бъдат губещи. Оцеляването ще дойде не от чакане, а от адаптация – по-добри договори, стратегически партньорства и готовност за динамика.

Защото в глобалната аграрна война печелят тези, които планират напред, а не тези, които се надяват на добри времена.

Ася Василева