Първоначален шок: Разрушената стабилност на глобалния зърнен пазар
До февруари 2022 г. световният зърнен пазар функционираше по предвидими правила – с географска специализация, изградени търговски потоци и относителна стабилност. Украйна и Русия контролираха около 30% от световния износ на пшеница, като доставяха основни количества за Азия, Африка и Европа. Черноморският регион беше износна ос, която поддържаше ниски цени и предвидими доставки.
Защо тогава нямаше проблеми? Защото преди войната пазарът беше балансиран – Украйна и Русия работеха като конкурентни, но предвидими играчи, продавайки зърно чрез утвърдени логистични канали. Износът беше стабилен, глобалните вериги за доставки работеха ефективно, а геополитическите рискове бяха ограничени. Никой не очакваше внезапно прекъсване на тези доставки, нито мащабни икономически санкции, които да дестабилизират целия сектор. Войната обаче разби тази структура за по-малко от месец.
Войната унищожи този баланс. Блокирането на украинските пристанища в Черно море, саботирането на инфраструктура и логистика, санкциите срещу Русия – всичко това изстреля зърнените пазари в криза.
Реакция на цените
През първата половина на 2022 г. цените на зърнените култури достигнаха исторически върхове:
- Пшеницата удари 420 долара/тон – 50% скок спрямо предходната година
- Царевицата надхвърли 350 долара/тон
- Слънчогледовото олио се търгуваше на 2200-2300 долара/тон
Глобалната хранителна несигурност достигна критични нива, особено в зависими от внос региони като Северна Африка и Близкия изток. В ЕС натискът върху вътрешния пазар рязко се засили.
Реорганизация на пазара: кой спечели и кой загуби?
Украйна: спасителен коридор, но загубени позиции
След месеците на блокада, ЕС и ООН посредничиха за зърнената сделка, която частично възстанови украинския износ. Но Украйна вече не беше същият играч. Логистичните разходи се увеличиха драстично, конкурентоспособността намаля, а пазарните дялове започнаха да се пренасочват.
- Украйна премина към алтернативни маршрути през Румъния и Полша – но това повиши цените на транспорт и логистика с 30-40%.
- Част от африканските и азиатските клиенти преминаха към руска, аржентинска и австралийска пшеница.
- ЕС стана буферна зона за украинско зърно, което създаде проблеми за местните производители.
Русия: агресивна експанзия и ценови натиск
Докато Украйна губеше позиции, Русия увеличи производството и се възползва от ситуацията. През 2023 г. страната реализира рекорден добив от над 90 млн. тона пшеница, като заля пазарите със значително по-евтино зърно.
Русия предложи на развиващите се страни по-гъвкави търговски условия и разплащания в национални валути, заобикаляйки доларовите трансакции. Това ѝ даде изключително конкурентно предимство спрямо украинските и европейските производители.
Какви са възможните сценарии?
Стабилност с леко възстановяване на цените
Ако търговията се нормализира и Украйна успее да възстанови стабилен износ, можем да очакваме бавен, но устойчив ръст на цените. ЕС вероятно ще наложи по-строги регулации за украинското зърно, за да защити фермерите в Източна Европа. В този сценарий Русия ще продължи да доминира в ниския ценови сегмент, но няма да има драматични сътресения.
Нова вълна на нестабилност
Ако войната ескалира или Русия увеличи натиска върху украинската логистика (особено в Черно море), цените могат отново да скочат. Нови търговски бариери или санкции могат допълнително да дестабилизират пазарите. Това ще удари развиващите се икономики и ще постави нов натиск върху ЕС да балансира между подкрепа за фермерите и геополитически интереси.
Дългосрочен срив в цените
Ако глобалното производство остане високо, а търсенето не нарасне, можем да видим продължителен натиск върху цените. Русия може да продължи ценовата война, заливайки пазарите с евтино зърно. Това ще доведе до фалити на по-малки фермери, особено в ЕС, където разходите за производство са по-високи. В такъв сценарий само най-ефективните стопанства и тези с дългосрочни договори ще оцелеят.
Как войната предефинира пазара на зърно?
- Русия затвърди позицията си на доминиращ глобален износител и измести Украйна от ключови пазари в Азия и Африка.
- Украйна загуби част от традиционните си купувачи и трябваше да разчита на ЕС, но с по-високи разходи и по-ниски печалби.
- ЕС се превърна в буферна зона, което доведе до пренасищане с украинско зърно и срив на цените за местните фермери.
- Българските фермери пострадаха силно – евтиното украинско зърно подби изкупните цени, натискът върху местния пазар нарасна, а подкрепата от ЕС закъсня. Много стопанства се оказаха в несигурно положение, с намалени приходи и изправени пред фалит.
- България загуби традиционни експортни пазари заради евтиното украинско зърно, което зае дялове на ключови външни пазари като Испания, Египет и Турция. Българското зърно стана по-малко конкурентоспособно, което доведе до намаляване на износа и задържане на по-големи количества продукция на вътрешния пазар.
- Намалената рентабилност ограничи инвестициите в земеделието – фермерите избягват нови инвестиции и разширяване, тъй като нестабилността прави дългосрочното планиране рисковано.
Битката за пазара е далеч от приключване
Войната в Украйна разклати фундаментите на глобалния зърнен пазар. В момента виждаме пренареждане на силите, но стабилността е илюзия.
Фермерите, които разчитат само на високите цени, ще бъдат губещи. Оцеляването ще дойде не от чакане, а от адаптация – по-добри договори, стратегически партньорства и готовност за динамика.
Защото в глобалната аграрна война печелят тези, които планират напред, а не тези, които се надяват на добри времена.
Ася Василева