Във Франция приключиха изборите за подновяване на състава на земеделските камари. От 15 до 31 януари 2025 г. фермерите в страната гласуваха за своите представители – хора, които ще защитават интересите им пред държавата, ще формират регионалните камари и ще вземат решения за бъдещето на сектора.
Земеделските камари във Франция не са просто институции – те са реална власт. Те работят на принципа на всеобщи, прозрачни избори, в които фермерите участват активно. Всеки глас има значение. Всеки избран член носи отговорност. Всеки знае как и защо е избран.
А сега – нека сравним с България.
Как работи френският модел?
- Земеделските камари са гръбнакът на селскостопанската политика – фермерите не молят, а поставят условия.
- Членовете се избират на всеки шест години чрез пряк вот на земеделските стопани.
- Членството в браншовите съюзи е доброволно, но фермерите масово избират да участват, защото това им дава реална защита и достъп до ресурси.
- Ясни правила за представителност – не може всеки да създаде „организация“, която да претендира за влияние без реално участие на фермерите.
- Директен диалог с държавата – избраните камари представляват гласовете на производителите в земеделските политики.
- Финансиране с отчетност – камарите управляват проекти и ресурси, но подлежат на строг контрол.
Резултатът? Фермерите са фактор, а не фон.
А какво се случва в България?
У нас също има земеделски организации. Въпросът е – кого представляват?
Официално, България е пълна с асоциации, сдружения и съюзи. Някои са реални. Други – по документи. Но колко от тях имат членска маса, която наистина стои зад тях? Колко провеждат избори, които не са по „списък“?
Френските земеделци избират свои представители. А българските? В повечето случаи дори не знаят кой говори от тяхно име.
Когато някой излезе с „позиция от името на земеделците“, колко фермери реално са дали гласа си за това? Колко знаят, че имат право да участват в решенията?
Резултатът? Вместо единна сила, която може да защити интересите на сектора, имаме раздробени, често фиктивни организации, които се използват за натиск, но не и за защита.
Кой реално защитава фермерите и кой просто създава шум?
Френският модел показва, че силата на земеделците идва от организацията и прозрачността. В България обаче липсата на ясни критерии за представителност създава илюзия за представителност.
И тук идва най-големият въпрос:
Кой печели от този хаос?
Когато няма яснота кой защитава интересите на фермерите, винаги има някой, който се възползва.
- Политиците лесно преговарят с „удобни“ организации, които не представляват никого.
- Истинските проблеми на земеделците остават нерешени, защото няма единен натиск.
- Всяко искане за промяна заглъхва в хаоса на десетки конкурентни гласове.
Разединените фермери не са заплаха за никого. Организираните – са.
Какво може да се промени?
Ако искаме работеща земеделска демокрация, трябва да има ясни правила за представителност. Това означава:
✔ Минимум членска маса, за да може една организация да претендира за влияние.
✔ Прозрачни избори за ръководствата на браншовите структури.
✔ Отчетност – как се управляват средствата, кой взима решенията, какви са критериите.
Френският модел показва, че когато фермерите участват реално в избора на своите представители, те имат силата да променят сектора. Време е и българските производители да се запитат – кой реално защитава интересите им и кой просто говори?
Истинската битка не е на думи. Тя е в структурата на системата.
Земеделците във Франция не чакат някой да ги защити – те избират кой да го направи.
А у нас?
Във Франция говорим за сериозни и мощни структури
Френските земеделски профсъюзи играят ключова роля в представителството и защитата на интересите на фермерите. Основните организации включват:
Fédération nationale des syndicats d’exploitants agricoles (FNSEA): Създадена през 1946 г., FNSEA е най-големият земеделски профсъюз във Франция. Тя обединява около 20 000 местни земеделски синдикати и 22 регионални федерации. FNSEA има значително влияние върху земеделската политика на страната и често е основен партньор на правителството при формирането на аграрни политики.
1.Jeunes Agriculteurs (JA): Тази организация представлява интересите на младите фермери и често работи в тясно сътрудничество с FNSEA. JA се фокусира върху въпроси като наследяване на земеделски стопанства, достъп до земя и подкрепа за нови фермери.
Coordination Rurale (CR): Създадена като алтернатива на FNSEA, CR се стреми към по-радикални промени в земеделската политика. Организацията е известна с по-агресивни методи на протест и често изразява несъгласие с доминиращите аграрни политики.
Confédération Paysanne: Този профсъюз се фокусира върху устойчивото земеделие и защита на малките фермери. Организацията подкрепя екологични практики и се противопоставя на индустриализацията в селското стопанство.
Mouvement de Défense des Exploitants Familiaux (MODEF): Създадена през 1959 г., тази организация защитава интересите на семейните ферми и се противопоставя на концентрацията на земя и глобалната конкуренция.
Членската маса на тези профсъюзи варира, като FNSEA остава най-голямата организация с около 212 000 членове. Въпреки това, през последните години се наблюдава спад в избирателната активност при изборите за земеделските камари, което може да показва намаляване на ангажираността на фермерите към тези структури.
Структурата на земеделските профсъюзи във Франция обикновено включва местни синдикати на ниво департамент, които са обединени в регионални федерации, а те от своя страна формират националната федерация. Тази йерархична структура позволява ефективно представителство на различни нива и осигурява връзка между местните фермери и националните политики.
Земеделските камари във Франция също играят важна роля, като предоставят услуги и подкрепа на фермерите, както и представляват техните интереси пред публичните власти. Тези камари се състоят от избрани членове, които представляват различни сектори на земеделието и свързаните с него дейности.
Тази добре структурирана система на представителство и подкрепа допринася за силната позиция на френските фермери в националната икономика и политика.
