Розопроизводството е емблематично за България, но секторът е изправен пред сериозни предизвикателства. Все повече градини изчезват, а малките стопанства, които традиционно добиват най-качествения цвят, са под натиск. Защо е необходим специален статут за българската маслодайна роза и какви мерки трябва да бъдат предприети? По тези въпроси разговаряме с Петър Симеонов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ).
Г-н Симеонов, настоявате сектор „Розопроизводство“ да бъде обявен за защитен. Какви са основните ви аргументи?
Розопроизводството не може да бъде приравнявано с останалите сектори на растениевъдството. Това не е просто земеделска култура – българската маслодайна роза е част от националната идентичност. Затова трябва да се приложи специален подход.
Секторът има нужда от целенасочена подкрепа, а не от механизъм „на калпак“, какъвто видяхме с „украинската помощ“. Подпомагането трябва да бъде обвързано с реални инвестиции – особено за напояване, защото без вода розопроизводството изчезва. Виждаме как всяка година намаляват градините, а най-застрашени са малките стопанства с 1, 5, 10, до 20 декара. Те винаги са били гръбнакът на сектора, защото прибират най-качествения цвят, но точно те са принудени да се отказват.
Каква е вашата идея за защита на розопроизводството като специфичен отрасъл?
В други страни има добри примери. Например, в Румъния са обявили местен сорт царевица за национално богатство и за него важат специални правила, различни от тези за останалите земеделски култури. Същият модел трябва да приложим за българската маслодайна роза.
Това означава изваждането ѝ от общия сектор растениевъдство и предоставянето на специален статут със законова защита. Това може да стане с промяна на Закона за розата, който съществува. Освен това, трябва да се забрани износът на разсад извън страната. Ако това не се случи, скоро ще се сблъскаме със сериозна международна конкуренция и уникалността на българското розопроизводство ще бъде изгубена.“
Подкрепяте предложението на СНЦ Обединени земеделски производители за увеличаване на субсидиите в планинските райони?
Да, ПАРБ официално подкрепя искането на Обединени земеделски производители (ОЗП) за увеличение на субсидиите за планинските райони в третото изменение на Стратегическия план за земеделие. По-голямата част от розовите градини се намират точно в тези необлагодетелствани и полупланински райони, така че предложението напълно съвпада с нуждите на нашите производители.
Плащанията по НР-1 и НР-2 трябва да бъдат драстично увеличени. Но още по-важно е, че трябва да има целево подпомагане за напояване, особено за сондажите. В тези райони няма възможност за гравитачно напояване или ползване на язовири – без сондажи, водоснабдяването е невъзможно.
Само инвестицията ли е проблем при сондажите?
Не само. Проблемът е и административен. В планинските райони сондажите трябва да бъдат дълбоки поне 100-150 метра, което струва най-малко 15 000 лева. Но дори и стопаните да разполагат с тези средства, регистрацията отнема повече от две години. Това е абсурдно.
За малките розопроизводители тези разходи са непосилни – цялата им печалба от градините не е достатъчна, за да покрие такъв разход. А сушата ще става все по-голям проблем, не само при розите, но и при овошките. Миналата година видяхме какво се случи – колеги масово започнаха да разчистват градините си, защото растенията изсъхнаха.
Ако не се вземат мерки, традиционното розопроизводство ще бъде загубено.
Българската маслодайна роза е не просто култура – тя е икономически, културен и исторически символ на страната. Защитата ѝ като отделен сектор, насочената подкрепа за напояване и предотвратяването на разпада на малките стопанства са ключови за бъдещето на розопроизводството в България. Въпросът е дали държавата ще осъзнае необходимостта от тези мерки, преди секторът да бъде необратимо засегнат.
Интервю на Ася Василева
