Калоян Момчев, чието стопанство се намира в село Телериг, област Крушари, Добрич, по професия е пилот от гражданската авиация. Той обаче оставя небето, за да се отдаде на земята, и казва, че земеделието е по-сложно от управлението на „Боинг 747“. Момчев е първият земеделец, влязъл в програмата за въглеродно земеделие на българската компания „Карбонсейф“ преди 18 месеца. Той е и от първите двама, които вече изтъргуваха въглеродните си сертификати и получиха реални приходи от тях.
Г-н Момчев, получихте първото плащане от въглеродни сертификати, нали така?
Да, първите въглеродни кредити от моето стопанство са продадени. Получих превод на сумата. За мен това е голям успех и се надявам в бъдеще да имам още по-добри резултати.
Как стигнахте дотук, как протече работата ви с „Карбонсейф“ и вярвахте ли, че ще получите плащане?
Няма да крия, процесът не е бърз и лесен. Но все пак ние бяхме първите. Извървяхме пътя от самото му начало и заедно се учехме. Има технологични и процедурни въпроси, които трябва да се спазят, за да бъде всичко безупречно. После трябва да се изтъргуват самите сертификати.
Все пак вие сте първопроходци и прокарахте пътя за тези след вас…
Така е. Отчитам и че направих много грешки. Сега обаче, след като видях, че това наистина носи резултат, съм амбициран да вложа още повече усилия и съм сигурен, че следващата година ще мога да секвестирам още повече въглерод и да получа още повече кредити.
Освен парите, които получихте, какви бяха другите ползи от участието ви в програмата на „Карбонсейф“?
Идеята е да направим почвата по-здрава и плодородна. Крайната цел е да имаме повече реколта с по-малко вложени средства. Най-ценното за мен беше информацията от почвените проби, знанията и насоките, които ми дадоха агрономите на „Карбонсейф“ за начина, по който да работим. Надявам се, че с годините ще подобрим състоянието на почвите ни и доходите ни в крайна сметка.
Препоръките на „Карбонсейф“ ми помогнаха много. Трябва да си призная, че и аз в началото не гледах много сериозно. Но сега вече затваряме втората година и ще направим третите почвени проби. Вече имаме данни от три пробовземания и можем реално да проследим промените в състоянието на почвата – микроелементи и макроелементи. Сега гледам много по-сериозно на нещата – както на обработките, така и на сеитбата и на торовете, които използвам. Сигурен съм, че средствата, които ще спестявам, ще се увеличават.
Колко са важни средствата, които получихте от въглеродните сертификати за вашето стопанство? Кое е по-голям мотив – парите или опазването на почвеното здраве?
В момента съм реализирал кредити за 30 000 евро. Когато обаче се продадат всички, сумата изобщо не е за пренебрегване. В моето стопанство има сертифицирани въглеродни кредити за една година за около 100 000 евро. Това е около 20 лв./дка.
И това няма как да не ме амбицира догодина да произведа още повече кредити. Мотивира ме да постигна реални резултати за подобряване на състоянието на почвата и да генерирам повече кредити.
Още през първата година на места количеството на въглерода в почвата се удвои.
Какви технологии прилагахте, за да постигнете тези резултати?
Започнах да прилагам стрип-тил на повече площи. И задължително – покривни култури и спазване на сеитбооборот. Той е много важен. Не след всяка култура въглеродът в почвата се повишава. Затова казах, че ние се учим. Виждаме, че след определени култури резултатите са по-добри.
Почвените анализи показват, че след царевицата резултатите са много по-добри. Повече кредити получихме на полета, които са били с пшеница и след това с царевица. При полетата със слънчоглед нямаме почти никакво повишаване.
Но с промените в климата отглеждането на царевица става все по-предизвикателно. Ще ни трябва малко повече време, за да изградим стратегия. Затова е много важно да имаш хора до теб, с които да можеш да се съветваш професионално.
Първите пет стопанства в програмата на „Карбонсейф“ сега приключваме втората си година от участието в програмата. Натрупахме много практически опит и данни. Вече можем да направим и практически анализ какво работи и какво не. Всичко това са безценни ползи от участието в програмата.
Какви са очакванията ви за бъдещето на въглеродното земеделие?
Надявам се, че с времето и опита, който натрупахме през тези две години, ще можем да получаваме по-добри резултати. Ако в началото аз знаех това, което знам сега, резултатите ми от първата година щяха да бъдат много по-високи.
Каква е актуалната обстановка на полето в Добруджа?
В момента нещата са добре. Има много влага, а есенниците са в прекрасно състояние. Всички чакаме да видим какво ще се случи през март и април и дали тези месеци отново ще бъдат толкова сухи, колкото през миналите години. Това ще ни помогне да вземем финални решения за пролетниците – на каква гъстота и с какви бройки ще ги сеем, както и как ще торим есенниците. За момента съм оптимист. Влагата е значително повече от предходните години. В Добруджа паднаха около 400 литра на декар от септември досега. Влагозапасеността е добра, но всичко зависи от това какви ще бъдат март и април.
Нещо притеснява ли ви по отношение на пролетната кампания?
Цените на торовете се вдигнаха. Разбрах, че голяма част от колегите не са се запасили навреме с азотни торове, за разлика от други години. Аз лично съм се запасил, но колегите ще купуват сега на високите цени, което може да доведе до дефицит и допълнително повишаване на цените.
Надявам се с почвените проби и анализите, които правят от „Карбонсейф“, да намаля количествата тор на декар. Много се съобразявам с почвените проби. Заедно с „Карбонсейф“ обсъждаме добивите, които искаме да получим, и определяме торовите норми според резултатите от почвените проби. Определено сега влагам в торове много по-малко средства, отколкото бих влагал без тези проби. Със сигурност от „Карбонсейф“ са ми спестили средства. Важно е, че това беше информирано решение, взето на базата на конкретни данни. Това дава сигурност и спокойствие. Ползите от „Карбонсейф“ са както за почвата, така и за банковата ни сметка.
Участието във въглеродното земеделие не само носи директни финансови ползи, но и помага на фермерите да подобрят почвеното здраве, да намалят разходите си и да правят информирани агрономически решения. Калоян Момчев е един от първите в България, които доказват, че този модел работи – и че бъдещето на земеделието може да бъде устойчиво и рентабилно едновременно.
