Как трябва да работят малките производители на храни и земеделски продукти с тях
Малките производители на храни и земеделски продукти, както е известно имат твърде сериозни предизвикателства при работата си с големите търговски вериги. Те срещат значителни трудности по много линии.
Големите вериги обикновено търсят продукти, които се различават от стандартните масови предложения и могат да предложат нещо ново на потребителите. Тук малките могат да си помогнат като се фокусират върху предлагането на продукти с високо качество или такива с уникални характеристики.
Едно от ключовите изисквания на големите търговски вериги обаче е стабилността и надеждността на доставките, където малките производители трябва да бъдат готови да осигурят редовни и навременни доставки на договореното количество продукти, а често не могат. Търговските вериги обаче не обичат да рискуват с доставчици, които не могат да покрият нуждите им.
Големите търговски вериги имат строги изисквания за качество, безопасност и сертификация. Малките производители трябва да се запознаят с тези стандарти и да бъдат готови да инвестират в необходимите сертификати (например ISO, био сертификация и други).
Търговските вериги често имат и променящи се изисквания, като различни пакети, маркировки или нови формати на продукта. Малките производители трябва да бъдат готови да се адаптират и към тези промени и да предлагат гъвкавост.
Малките производители могат да се възползват от маркетинга и брандирането на своите продукти, за да се отличат от масовите предложения на големите вериги. Възможността за партньорства по отношение на промоции, специални кампании или съвместни инициативи с веригите може да помогне за увеличаване на видимостта им.
Цената играе ключова роля при партньорствата с големите търговски вериги. Малките производители трябва да внимават да не се окажат под ценовия натиск на големите компании, които могат да предлагат значително по-ниски цени, благодарение на мащаба си.
Големите търговски вериги разчитат на ефективни логистични мрежи. Малките производители трябва да разгледат възможността за партньорства с логистични компании, които да им помогнат да изпълняват по-големи поръчки навреме и с минимални разходи.
Местни инициативи
Възможностите за сътрудничество с по-малки вериги или локални магазини може да са добра стъпка за малките производители, тъй като такива търговци често търсят уникални и локално произведени стоки. Това може да бъде чудесна стъпка за изграждане на репутация и увеличаване на обема на продажбите.
Заради какво малките производители на храни обаче срещат огромни трудности с големите хранителни вериги?
Малките производители на храни наистина срещат редица трудности при работа с големите търговски вериги, защото големите диктуват ценовата политика, като искат да поддържат ниски цени, за да останат конкурентни на пазара. Малките производители, които не разполагат с икономии от мащаба, не могат лесно да намалят цените си до нивата, които изискват тези вериги.
Големите често имат изисквания за минимални количества, които малките производители не могат да осигурят. Те изискват стабилни и редовни доставки.
Големите търговски вериги имат стриктни изисквания за качество, безопасност и етикетиране на продуктите. Малките производители понякога се затрудняват да отговорят на тези стандарти.
Големите търговски вериги често използват посредници и дистрибутори, които се грижат за доставките на стоките. Малките производители обикновено не могат да имат директен достъп до търговските вериги, а трябва да разчитат на тези посредници.
Големите търговски вериги обикновено инвестират в маркетинг и рекламиране на своите основни продукти, но малките производители често не разполагат с ресурси за подобна поддръжка, която им искат.
Сложни и тежки договорни условия
Малките производители често имат ограничен опит в преговори с големи компании и могат да попаднат на неблагоприятни условия в договорите си. Това включва твърди условия за цени, дълги срокове на плащане и високи санкции при неспазване на количествени изисквания. Това може да постави производителите в трудна ситуация, ако не могат да изпълнят условията на договора.
Тези проблеми показват, че малките производители често се сблъскват със значителни трудности при работа с големите търговски вериги и това ще продъжава. За да се справят с тези предизвикателства, те трябва да бъдат иновативни, гъвкави и да се стремят към нишови продукти или локални пазари, където могат да предлагат нещо уникално и специализирано. Освен това те казват, че им е необходимо и законодателства.
Какво законодателство им е необходимо
по пътя на агрохранителната верига, което да регламентира отношенията им и ценообразуването?
Разбира се, че наличието на законодателни рамки ще помогне за създаването на по-балансирани и справедливи отношения между малките производители и големите търговски вериги. Въпросът за регламентиране на ценообразуването и взаимоотношенията е наистина важен и има няколко основни причини, поради които такъв закон е необходим.
Предотвратяване на злоупотреба с пазарна мощ
Големите търговски вериги имат значителна пазарна сила, която им позволява да диктуват условията на сделките с малките производители. Без регулиране на ценообразуването и условията на продажба, малките производители ще продължат да се намират в неравностойно положение. Един закон би могъл да предотврати някои злоупотреби срещу тях.
Един закон би трябвало да регламентира минималните условия на договорите
включително цените, сроковете за плащане и правилата за доставките и би помогнал да се защитят правата на малките производители и да се гарантира справедливост при техните отношения с търговските вериги.
Нужно е законодателство, което изисква прозрачност в процеса на формиране на цените, което би могло да помогне за създаването на ясни и справедливи механизми за изчисляване на цените на храните и земеделските продукти. Това ще позволи на всички участници да разберат как се формират цените и да се избегне нереалистичното подценяване на продуктите.
Законът може да постави рамки, които да насърчават устойчивото земеделие, екологични практики и социално отговорно производство. Регулирането на условията за работа в агрохранителната верига може да гарантира, че производителите ще спазват основни социални и екологични стандарти, което в дългосрочен план ще бъде в интерес на цялото общество.
Без регулации често ще се наблюдават нелоялни практики като поставяне на несправедливи изисквания, включително заплащане след много дълъг период или неконкурентни условия на договорите.
Но един такъв закон, който дефинира минимални условия за търговските отношения и който може да гарантира, че няма да се използват некоректни и манипулативни практики е работа на държавата.
Тя трябва да регламентира честни и справедливи договорни отношения, може да подкрепи изграждането на стабилни и взаимноизгодни партньорства между малки производители и големи търговски вериги.
Такъв закон трябва да обхваща няколко ключови аспекта като минимални условия за търговските договори, осигуряване на справедливи условия за ценообразуване, плащане и доставка, защита на малките производители чрез механизми за защита срещу нелоялни практики и прекомерни изисквания.
Закон за агрохранителната верига би могъл да бъде полезен инструмент за постигане на по-балансирано и устойчиво развитие в този сектор. Въпросът е кой го иска и кой ще предложи текстовете му и чие лоби ще е по-силно.
Европейски примери:
📌 Испания: Закон за хранителната верига (ограничава търговски практики, които ощетяват производителите).
📌 Франция: Закон „Егалим“ (задължава супермаркетите да купуват най-малко 50% местни продукти).
📌 Германия: Закон за конкуренцията (ограничава прекомерната концентрация на пазара).
