Фермерът произвежда, но не определя цената. Търговецът купува, но той диктува условията. Как се стигна дотук? Защо производителят, който върши най-тежката работа, е последният, който има думата?
Проблемът не е в отделните сделки, а в разпределението на пазарната власт. Докато фермерите продават на едро, разпокъсано и с ограничени възможности за договаряне, търговците контролират достъпа до пазара и потребителите. В този модел фермерът няма лостове за влияние. Ако искаме промяна, тя трябва да започне с пренареждане на тези зависимости.
Какво означава „пазарна власт“?
В икономиката пазарната власт е способността да влияеш върху цената. В земеделието тя е изцяло в ръцете на търговските вериги, прекупвачите и големите дистрибутори. Те постигат това чрез:
- Обем и контрол върху логистиката – те купуват масово и диктуват цените.
- Маркетинг и потребителска лоялност – клиентите купуват бранда, а не производителя.
- Възможността да отказват сделки – фермерът няма време да чака по-добра оферта, докато стоката му се разваля.
Фермерът продава не само реколтата си, но и свободата да определя условията. И ако това не се промени, той ще продължи да бъде просто изпълнител в една чужда икономическа игра.
Ефектът на Касандра: Защо фермерите не вярват, че има изход?
Предложете на фермерите решение – да се обединят, да изградят собствена мрежа за търговия, да преработват продукцията си – и ще чуете:
- „Това не работи, всеки гледа себе си.“
- „Опитахме преди, провали се.“
- „Нямаме време и средства да се занимаваме с търговия.“
Това е ефектът на Касандра – решението е очевидно, но никой не вярва, че ще проработи. Но ако фермерите не си върнат пазарната власт, нищо няма да се промени.
Кои решения вече работят?
- В Гърция кооперативите на производители на маслини елиминираха посредниците, преговаряйки директно със супермаркетите.
- В Италия малките фермери преработват млякото си в сирене и продават директно, без да разчитат на млекопреработвателните компании.
- В Полша дигитална платформа свързва картофопроизводителите с потребителите и заобикаля търговските вериги.
Това не са теории, а работещи модели. Българските фермери могат да направят същото, но трябва да искат да го направят.
Каква е ролята на държавата?
Държавата може да въведе минимални изкупни цени или тавани на надценки, но това няма да реши проблема дългосрочно. Ако фермерите останат зависими от посредници, пазарната ситуация няма да се промени. По-ефективна намеса би била:
- Подкрепа за изграждане на фермерски кооперативи и преработвателни мощности.
- Стимули за директни продажби и дигитални платформи за връзка с клиентите.
- Регулации, които ограничават монополните практики на търговските вериги.
Какво могат да направят българските фермери?
Обединение за преговори – ако няколко производителя продават заедно, могат да договорят по-добри условия с търговците. Съхранение и изчакване – ако фермерите могат да складират продукцията си, ще избегнат моментния натиск за продажба на ниски цени. Преработка и брандиране – млякото може да стане сирене, доматите – сос, пшеницата – брашно, което да се продава под собствена марка. Директни продажби – фермерски пазари, онлайн платформи и доставки до дома са реални алтернативи. Маркетинг – най-силният инструмент на фермера.
Търговците не са врагове, те просто използват предимството си. Въпросът е дали фермерите могат да изградят собствени механизми, за да бъдат равностоен партньор в пазарните преговори. Вместо да чакаме цените да се вдигнат, трябва да изградим стратегии, които работят. Ако гръцките, италианските и полските фермери могат, защо не и ние?
Какво следва оттук нататък?
Ако фермерите не си върнат контрола, ситуацията ще се влошава. Въпросът не е дали ще има промяна, а дали ще я направят сами, или ще чакат някой друг да я направи за тях. Време е да не се питаме „Защо цените са такива?“, а „Как можем да ги променим?“
Бележка на автора:
Обичайно в земеделския сектор цената на продукцията може да се увеличи 3 до 5 пъти от нивото на фермера до крайния потребител. Ето ориентировъчни стойности, приети в икономиката:
- Фермер – 100% (базова цена)
- Прекупвач – +50%
- Дистрибутор – +30%
- Супермаркет – +100%
- Потребител – плаща около 300-500% от първоначалната цена
Ася Василева
