Люцерната е многогодишно тревисто растение с изключително висока хранителна стойност, широко използвана като фуражна култура. При благоприятни условия тя пониква в рамките на 4-6 дни. Още при появата на първите тройни листа (около 10 дни след сеитбата) започва развитието на грудковите бактерии върху кореновите разклонения, което е от съществено значение за азотфиксацията и последващото развитие на растенията.
Най-интензивното нарастване на надземната маса се наблюдава след фаза бутонизация и по време на цъфтежа. За един вегетационен период се формират няколко подраста. Първият подраст е най-силен и при неполивни условия представлява 50-60% от годишния добив, а при поливни условия – 30-40%. Всеки следващ откос има по-слабо развитие от предишния.
Сеитбооборот
Най-добрите предшественици за люцерната са зимните житни и окопните култури, които освобождават площите рано и позволяват качествена обработка на почвата. След изораването на люцерната в почвата остават големи количества органично вещество, азот и калций, което я прави отличен предшественик за редица култури – зеленчукови, технически и други.
Люцерната не трябва да се засява на едно и също място преди да са изминали 4-5 години от разораването на предходния посев. В противен случай растенията се развиват слабо, нападат се от болести и неприятели, плевелите се засилват, а посевът бързо оредява. Това явление се дължи на автотоксичност – наличие на токсини в корените и листата, които намаляват покълването и поникването на новите растения.
Подготовка на почвата
За да се осигури добър люцернов посев, почвата трябва да бъде добре обработена – рохкава, без плевели, с достатъчна влага и твърдо легло за семената, тъй като те са с ниска пробивна сила на кълна.
- Пролетна сеитба след ранни предшественици (пшеница, ечемик): Непосредствено след прибирането се дискова на 8-10 см, а след 20-30 дни се извършва дълбока оран на 28-30 см (средата на август). Ако площта не е силно заплевелена, оранта може да се направи веднага след жътвата.
- Пролетна сеитба след късни предшественици (царевица, слънчоглед, цвекло): Дълбока оран веднага след прибиране на предшественика (28-30 см), след което предсеитбено се култивира и бранува.
- Лятна и ранноесенна сеитба: След прибиране на зимни житни се прави лятна оран (20-22 см), а до сеитбата площта се поддържа чиста от плевели чрез култивиране и брануване.
Задължително:
- Предсеитбено и следсеитбено валиране за осигуряване на твърдо легло за семената.
- Подравняване на площите при поливни условия.
Торене на люцерната
Правилното торене повишава добивите и качеството на люцерната. Растението извлича част от хранителните вещества от дълбоките почвени хоризонти, но основната част се осигурява чрез торене.
- Азотно торене – обикновено не е необходимо, освен в годината на засяване или при почви, бедни на азот (8-10 кг N/дка).
- Фосфорно торене – от решаващо значение за високите добиви. Внася се еднократно, запасяващо:
- Средно запасени почви: 35-45 кг/дка.
- Добре запасени почви: 25-35 кг/дка.
- Калиево торене – необходимо при почви с ниско съдържание на калий. Норми:
- Слабо запасени: 40-60 кг/дка.
- Средно запасени: 30-40 кг/дка.
Сеитба
Използват се висококачествени семена с чистота 95-98% и кълняемост 80-90%. Преди сеитба семената се третират с молибден.
- Оптимални срокове за сеитба:
- Лятна сеитба: юни – средата на август (при напояване се получават 1-2 откоса още същата година).
- Есенна сеитба: средата на август – средата на септември (предимства: добър старт през следващата година).
- Пролетна сеитба: март – април (най-често прилагана, но по-чувствителна на засушавания).
- Сеитбена норма: 2-2,5 кг/дка при самостоятелна сеитба, по-висока при покровна култура.
- Дълбочина на сеитбата: 2 см (при леки почви до 3 см, при тежки – 1,5 см).
- Междуредово разстояние: 10-12 см.
Грижи през вегетацията
- Плевели: Едногодишните широколистни плевели се контролират чрез високо окосяване или хербициди.
- Болести: Черни и жълти листни петна, антракноза, кореново гниене. Борбата е чрез правилно редуване на културите и избор на устойчиви сортове.
- Неприятели: 24-точкова калинка, люцернов хоботник, скакалци. Борбата включва пространствена изолация и инсектициди при надвишаване на прага на вредност.
Напояване
Люцерната изисква 400-600 м³/дка вода за вегетационния период. Напояването в първия откос потиска неприятелите.
Прибиране
Оптималният срок на прибиране е в началото на цъфтежа, когато:
- се получава максимум зелена маса;
- протеиновото съдържание е най-високо;
- влакнините са минимални.
Закъсняла коситба намалява добивите, а прекалено ранна – изтощава растенията.
Люцерната остава ключова фуражна култура в България с висок потенциал за производство на качествен фураж, стига да се спазват правилните агротехнически мерки.
