Петдесет години, за да изплатиш една ферма: достъпът до земя като бариера за младите фермери в Европа

Петдесет години, за да изплатиш една ферма: достъпът до земя като бариера за младите фермери в Европа

Селското стопанство в Европа е изправено пред фундаментален проблем – достъпът до земя става все по-труден за младите фермери, докато застаряващото поколение земеделци все по-често няма на кого да предаде стопанството си.

Въпросът за наследяването и предаването на стопанствата беше основна тема на срещата в Плесе, Франция, където фермери от 12 европейски държави обсъдиха предизвикателствата пред земеделието в различните региони. Чешката фермерка Тереzie Даňковá открито формулира проблема: независимо от държавата, в която се намира стопанството, на фермерите са необходими около 50 години, за да изплатят фермата си.

Този дълъг период, съчетан с ниската доходност на сектора, прави стартирането на селскостопански бизнес непосилно за много млади хора, които биха искали да влязат в земеделието.


Фермата като наследство или като затвор?

През последните десетилетия много традиционни професии загубиха наследствения си характер – детето на лекар не е задължено да стане лекар, нито детето на актьор – актьор. В земеделието обаче връзката между поколенията остава силна. Фермите често се предават от родители на деца, но все повече наследниците избират друг път.

В същото време има млади хора, които искат да влязат в земеделието, но срещат почти непреодолими бариери. Причината е, че фермерството изисква огромни инвестиции, но възвръщаемостта е ниска.

За сравнение:

  • Един автомобил се изплаща за няколко години, преди да се превърне в морално остарял или неизползваем.
  • Един дом се изплаща за 25 години, но носи стойност на собственика си.
  • Земята, ако се управлява правилно, не губи стойността си, но изисква десетилетия, за да се изплати, а доходността ѝ невинаги покрива нуждите на собственика.

Проучванията показват, че около 50% от стопанствата в Европа нямат наследници. Покупката на ферма – земя, оборудване, животни, сгради – изисква толкова голяма първоначална инвестиция, че годишните вноски по заемите могат да надвишат реалната възвръщаемост на стопанството.


Кой купува земята, ако фермерите не могат?

Растящата цена на земеделската земя я превръща във все по-атрактивна инвестиция за големи капиталови играчи, които не планират да обработват земята, а просто да я притежават.

Земята става все по-желан актив поради няколко причини:

  • Сигурна инвестиция, която не губи стойност.
  • Възможност за въглеродно земеделие, което допълнително повишава цената.
  • Финансови фондове, които могат да купуват без да се налага да разчитат на приходи от реално земеделие.

Младите фермери не могат да се конкурират с такива купувачи, защото разполагат с ограничен достъп до кредити. Ако фермер вземе 20-годишен заем за покупка на стопанство, вноските ще надхвърлят възможностите му за изплащане. В същото време фондовете и корпоративните купувачи имат капиталов ресурс, който им позволява да изкупуват земята бързо и на пазарна цена.


Финансови механизми или загуба на селското стопанство?

Заключението е ясно:

  • Ако не се създадат работещи финансови механизми, които да направят стопанствата достъпни за младите фермери, земята ще премине в ръцете на големи корпоративни собственици.
  • Ако Европа не гарантира устойчивост на сектора, глобалният капитал ще определи бъдещето на селското стопанство.

Тереzie Даňková, която постави този въпрос на срещата в Плесе, коментира:
„Успех, Европа. Засега затварям компютъра и се връщам към животните си. Искрено се надявам, че ще намерим начин да гарантираме, че новото поколение ще има възможност да продължи да обработва земята.“

Loading

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини