Петдесет години, за да изплатиш една ферма: достъпът до земя като бариера за младите фермери в Европа

Петдесет години, за да изплатиш една ферма: достъпът до земя като бариера за младите фермери в Европа

Селското стопанство в Европа е изправено пред фундаментален проблем – достъпът до земя става все по-труден за младите фермери, докато застаряващото поколение земеделци все по-често няма на кого да предаде стопанството си.

Въпросът за наследяването и предаването на стопанствата беше основна тема на срещата в Плесе, Франция, където фермери от 12 европейски държави обсъдиха предизвикателствата пред земеделието в различните региони. Чешката фермерка Тереzie Даňковá открито формулира проблема: независимо от държавата, в която се намира стопанството, на фермерите са необходими около 50 години, за да изплатят фермата си.

Този дълъг период, съчетан с ниската доходност на сектора, прави стартирането на селскостопански бизнес непосилно за много млади хора, които биха искали да влязат в земеделието.


Фермата като наследство или като затвор?

През последните десетилетия много традиционни професии загубиха наследствения си характер – детето на лекар не е задължено да стане лекар, нито детето на актьор – актьор. В земеделието обаче връзката между поколенията остава силна. Фермите често се предават от родители на деца, но все повече наследниците избират друг път.

В същото време има млади хора, които искат да влязат в земеделието, но срещат почти непреодолими бариери. Причината е, че фермерството изисква огромни инвестиции, но възвръщаемостта е ниска.

За сравнение:

  • Един автомобил се изплаща за няколко години, преди да се превърне в морално остарял или неизползваем.
  • Един дом се изплаща за 25 години, но носи стойност на собственика си.
  • Земята, ако се управлява правилно, не губи стойността си, но изисква десетилетия, за да се изплати, а доходността ѝ невинаги покрива нуждите на собственика.

Проучванията показват, че около 50% от стопанствата в Европа нямат наследници. Покупката на ферма – земя, оборудване, животни, сгради – изисква толкова голяма първоначална инвестиция, че годишните вноски по заемите могат да надвишат реалната възвръщаемост на стопанството.


Кой купува земята, ако фермерите не могат?

Растящата цена на земеделската земя я превръща във все по-атрактивна инвестиция за големи капиталови играчи, които не планират да обработват земята, а просто да я притежават.

Земята става все по-желан актив поради няколко причини:

  • Сигурна инвестиция, която не губи стойност.
  • Възможност за въглеродно земеделие, което допълнително повишава цената.
  • Финансови фондове, които могат да купуват без да се налага да разчитат на приходи от реално земеделие.

Младите фермери не могат да се конкурират с такива купувачи, защото разполагат с ограничен достъп до кредити. Ако фермер вземе 20-годишен заем за покупка на стопанство, вноските ще надхвърлят възможностите му за изплащане. В същото време фондовете и корпоративните купувачи имат капиталов ресурс, който им позволява да изкупуват земята бързо и на пазарна цена.


Финансови механизми или загуба на селското стопанство?

Заключението е ясно:

  • Ако не се създадат работещи финансови механизми, които да направят стопанствата достъпни за младите фермери, земята ще премине в ръцете на големи корпоративни собственици.
  • Ако Европа не гарантира устойчивост на сектора, глобалният капитал ще определи бъдещето на селското стопанство.

Тереzie Даňková, която постави този въпрос на срещата в Плесе, коментира:
„Успех, Европа. Засега затварям компютъра и се връщам към животните си. Искрено се надявам, че ще намерим начин да гарантираме, че новото поколение ще има възможност да продължи да обработва земята.“

Loading

Агротехника

Последни новини