Всъщност какво може да дойде на мястото им
Визията на комисаря за ОСП се очаква до дни
Директните плащания за фермерите са основен инструмент на селскостопанската политика в много страни от много години. Когато започва диалогът, с който се обсъжда все по-активно отпадането им, става ясно, че има различни алтернативи, които могат да ги заместят или допълнят, но… За това „но“ обаче започва да има все повече задръжки и да се говори все по-предпазливо както от страна на ЕК, така и на някои от големите фермерски лобита като Копа и Коджека, и други.
Както се видя в последните дни и самият еврокомисар по земеделие Кристоф Хансен започна да има притеснения, че въвеждайки различни по вид плащания на мястото на директните, Европейската комисия може да изпадне в доста повече елементи, които могат да усложнят още повече процеса и да попречат на опростяването на ОСП, за което се очаква ЕК да обяви плановете си през лятото.
Сред плащанията, които биха могли да заместят директните, досега са визирани доста видове различни по характер и сложни плащания, които поотделно могат да натоварят много повече фермерите.
Едни от тях са плащанията за екологични практики: Вместо директни субсидии, фермерите в този случай ще могат да получават финансова подкрепа за прилагане на устойчиви агротехнически практики, които се грижат за околната среда (например, за намаляване на емисиите на парникови газове, защита на биологичното разнообразие, управление на водите и почвите и др.).
Плащания трябва да има и за инвестиции в иновации и технологии. С тях могат да се насърчават инвестиции в нови технологии, които повишават ефективността на производството, намаляват разходите и увеличават конкурентоспособността на фермерите, като се предоставят субсидии за модернизиране на оборудването и иновации в агротехнологиите.
Основни плащания, които се цитират са и тези за социални услуги: Вместо директни плащания, фермерите могат да получават компенсации за предоставяне на социални услуги като образователни програми, научни изследвания и здравни инициативи в селските райони.
В обсега на нов вид плащания Европейската комисия вече дефинира и платформи за обмен и кооперации. Това ще е подкрепа за кооперации и фермерски обединения, които могат да увеличат икономическата сигурност чрез по-добра организация на производството, съвместни инициативи и споделяне на ресурси.
Навлизат вече и все повече идеи за плащания за социално-икономическа устойчивост. Това могат да бъдат схеми, които подпомагат фермерите в адаптирането към глобални климатични промени или пазарни неуспехи, без да се основават на директни субсидии, а на компенсаторни механизми за устойчиво развитие.
Вместо традиционни директни плащания, целта на тези алтернативи е да се насърчат фермерите да бъдат по-иновативни, устойчиви и адаптивни към променящия се пазар и климатични условия. Но видимо стават много на брой.
А на каква база могат да се изчисляват всички тези нови плащания на мястото на директните
За да се заместят директните плащания на фермерите с нови форми на финансово подпомагане, изчисляването на тези нови плащания трябва да се основава на доста на брой критерии, които да отразяват разнообразието и нуждите на селското стопанство, както и на цели като устойчивост, ефективност и иновации.
Някои основни бази за изчисляване на нови плащания пак могат да съдържат като база площта на земята (агрегационни критерии), но тя ще се явява като второстепенен фактор. Изчисленията могат да се основават на размерите на земята, която фермерът обработва, но този станал традиционен метод, ще трябва да бъде комбиниран с другите критерии, за да се насърчи устойчивото земеделие.
Също различните видове земеделие (например, екологично земеделие, органично, животновъдство) ще трябва да бъдат оценявани по различен начин, като се осигурява подкрепа за устойчиви практики.
Подкрепа ще трябва да бъде предоставяна за фермери, които внедряват технологии, насочени към намаляване на въглеродните емисии или консумацията на вода и енергия.
Когато става дума за продуктивност и ефективност се обмисля да бъдат включени както производителност на единица площ, така и : икономическа ефективност, където изчисленията могат да включват много параметри като разходи за производство, печалба и рентабилност. Например, фермерите с висока ефективност и добра стопанска структура могат да получат по-големи субсидии.
В социалните и икономически критерии се вплита и заетостта в селското стопанство за фермерите, които осигуряват работни места в селските територии – те ще могат да получават допълнителна подкрепа.
Налице ще е и подкрепата за семейни ферми и малки производители: Специални плащания могат да бъдат предвидени за фермери с малки стопанства, които се намират в уязвими региони.
За по-едрите и силни фермери се планират ниво на иновации и технологични промени. Тук ще трябва да има подкрепа за степен на модернизация: Могат да се предоставят плащания на базата на инвестиции в нови технологии, които подобряват производствени процеси, намаляват разходи или минимизират въздействието върху околната среда, както и използване на цифрови технологии – системи за интелигентно земеделие или прецизно земеделие, може да бъдат подпомогнати отделно.
Опазването на почвите и водите също трябва да бъде обект на отделни плащания, които се базират на устойчивото управление на почвите, включително използването на покривни култури, минимизиране на ерозията и добавяне на органични торове.
Регионални специфики ще има във вид на географски и климатични условия. Плащанията тук ще трябва да се регулират според трудностите, с които се сблъскват фермерите в различни региони, като например райони с неблагоприятни климатични условия или географски бариери.
Ще се обмислят и програмни схеми за специални територии, където възможност за допълнителни плащания, които поотделно могат да натоварят много повече фермерите.
Плащания трябва да има и за инвестиции в иновации. С тях могат да се насърчават инвестиции в нови технологии, които повишават ефективността на производството, намаляват разходите и увеличават конкурентоспособността на фермерите, като се предоставят субсидии за модернизиране на оборудването и иновации в агротехнологиите.
В обсега на нов вид плащания Европейската комисия дефинира и платформи за обмен и кооперации. Това ще е подкрепа за кооперации и фермерски обединения, които могат да увеличат икономическата сигурност чрез по-добра организация на производството, съвместни инициативи и споделяне на ресурси.
Вместо традиционни директни плащания, целта на всички тези алтернативи е да се насърчат фермерите да бъдат по-иновативни, устойчиви и адаптивни към променящия се пазар и климатични условия. Но видимо стават доста много на брой.
А на каква база могат да се изчисляват тези нови плащания на мястото на директните – това е следващата сложност
За да се заместят директните плащания на фермерите с нови форми на финансово подпомагане, изчисляването на тези нови плащания трябва да се основава на доста на брой критерии, които да отразяват разнообразието и нуждите на селското стопанство, както и на цели като устойчивост, ефективност и иновации.
Някои основни бази за изчисляване на нови плащания пак могат да съдържат площта на земята (агрегационни критерии), но тя ще се явява като второстепенен фактор. Изчисленията могат да се основават на размерите на земята, която фермерът обработва, но този станал традиционен метод, ще трябва да бъде комбиниран с другите немалко критерии, за да се насърчи устойчивото земеделие.
Също различните видове земеделие (например, екологично земеделие, органично, животновъдство) могат да бъдат оценявани по различен начин, като се осигурява подкрепа за устойчиви практики.
Когато става дума за продуктивност и ефективност ЕК също обяви, че се обмисля да бъдат включени показатели като производителност на единица площ и на икономическа ефективност, където изчисленията могат да включват параметри като разходи за производство, печалба и рентабилност. Например, фермерите с висока ефективност и добра стопанска структура могат да получат по-големи субсидии.
В социалните и икономически критерии се вплита и заетостта в селското стопанство за фермерите, които осигуряват работни места в селските територии – те ще могат да получават допълнителна подкрепа.
Налице ще е и подкрепата за семейни ферми и малки производители: Специални плащания могат да бъдат предвидени за фермери с малки стопанства, които се намират в уязвими региони.
За по-едрите и силни фермери се планират ниво на иновации и технологични промени. Тук ще трябва да има отделна подкрепа за модернизация: Могат да се предоставят плащания на базата на инвестиции в нови технологии, които подобряват производствени процеси, намаляват разходи или минимизират въздействието върху околната среда.
Опазването на почвите също ще бъде обект на отделни плащания, които се базират на устойчивото управление на почвите, включително използването на покривни култури, минимизиране на ерозията и добавяне на органични торове.
Регионални специфики ще има във вид на географски и климатични условия. Плащанията може да се регулират според трудностите, с които се сблъскват фермерите в различни региони, като например райони с неблагоприятни климатични условия или географски бариери.
Бе обявено, че ще се обмислят и програмни схеми за специални територии, където възможност за допълнителни субсидии да има за фермери в региони, които са в риск от депопулация или миграция към градовете, или за райони, в които е трудно да се практикува устойчиво земеделие.
Няма да отпаднат и целите за адаптация към климатични промени – финансови стимули могат да се предоставят за фермери, които адаптират своите практики към промените в климата, например чрез внедряване на нови сортове устойчиви на суша растения или усвояване на нови методи за управление на рисковете.
Какви системите за мониторинг и отчетност ще се използват
Плащанията могат да бъдат базирани на система за мониторинг, която редовно оценява ефективността на прилаганите практики, като се използват сателитни данни, сензори и други технологии.
Според анализаторите на ОСП преходът към нова система за плащания трябва да е гъвкав и да взема предвид както икономическите, така и социално-екологичните цели на земеделската политика, но се очертава като много сложен и доста многопластов.
Има ли намерение ЕК да действа по-конкретно и кога?
Засега ще се действа предпазливо, смятат наблюдателите. Те очакват, ако много промени влязат в сила през следващите години или по-точно от 2027 г., доста да се усложнят рамките на бъдещите реформи на Общата селскостопанска политика на ЕС.
Копа Коджека, като водещото фермерско лоби в Европейския съюз изтъкна, че традиционно подкрепя директните плащания като основен механизъм за подпомагане на земеделските стопани.
Организацията вече изразява загриженост относно тези промени и настоява за запазване на директните плащания, които осигуряват стабилност и предсказуемост за фермерите.Въпреки че организацията не е изразявала конкретни позиции относно заместването на директните плащания с други видове плащания, тя подчертава необходимостта от стабилно и предсказуемо финансиране за земеделските стопани.
Очаква се визията на комисар Кристоф Хансен за новата Обща селскостопанска политика (ОСП) да бъде оповестена съвсем скоро – до 20 февруари т.г.
В нея трябва да присъстват много от препоръките на стратегическия диалог относно селскостопанската политика на ЕС. Хансен вече заяви, че иска да увеличи инвестициите в селското стопанство, да укрепи фермерите във веригата на стойността и да наложи спазването на стандартите на ЕС при внос на селскостопански продукти.
Преди лятната ваканция комисарят по земеделие има намерение да представи и пакета от мерки за опростяване на ОСП.
