Всеки говори за „справедливи цени“, но какво всъщност означава това? Звучи като нещо, с което никой не може да спори – разбира се, че цените трябва да са „справедливи“. Но ако попитате фермер, потребител, търговец и държавник, ще получите четири различни отговора. Защо? Защото справедливостта в цените не е универсална – тя е различна за всяка страна в уравнението. – от фермери, от търговци, от потребителски организации, от политици. Всеки иска цените да бъдат „справедливи“, но никой не казва какво означава това и най-вече – как да го измерим. В резултат се получава добре звучащ, но кух лозунг, който не решава реалния проблем.
Чия справедливост защитава „справедливата цена“?
За фермера – това означава цена, която покрива разходите за производство, труда, амортизацията и му позволява разумна печалба, за да може да инвестира и да развива стопанството си. Ако цената е под себестойността, фермерът работи на загуба.
За потребителя – това означава цена, която не го поставя в затруднено финансово положение, но същевременно гарантира качество и не стимулира сивия сектор и некачествения внос.
За търговеца – това означава цена, която му осигурява устойчивост, покриване на разходите по логистика, складиране и продажба, както и достатъчен марж на печалба.
За държавата – това означава баланс, при който секторът работи, не се налагат огромни субсидии, но и не се допускат спекулативни изкривявания.
Тук идва логичният въпрос: може ли една цена да бъде „справедлива“ за всички едновременно? Ако един печели, значи друг губи. Въпросът не е просто в справедливостта, а в това кой контролира механизма на ценообразуването.
Как се изчислява „справедлива цена“ в земеделието?
Вместо да говорим абстрактно, нека видим как на практика се формира една „справедлива цена“. Представете си, че фермерът произвежда литър мляко. За да го направи, той има разходи за фураж, вода, електричество, труд и техника. Към това се добавят логистиката, търговската надценка и маржът на печалба. Но какво се случва, ако верига магазини реши, че може да продава на загуба, за да привлече клиенти? Или ако прекупвачите изкупуват на цени, които не покриват себестойността? Изведнъж „справедливостта“ изглежда много различно за различните играчи.
Себестойност = (разходи за семена, торове, препарати, вода, енергия, механизация, труд) ÷ добив Печалба за фермера = себестойност + минимум 10-20% печалба Логистични разходи = транспорт, складиране, опаковка Търговска надценка = разходи + печалба на търговеца
Финалната цена за потребителя трябва логично да следва тази структура. Ако някой по веригата добавя непропорционални маржове, това вече не е „справедлива цена“, а изкривяване на пазара.
Какво реално изкривява цените?
Търговските вериги – надценки от 50% до 200%, които обезсмислят труда на фермера и оскъпяват продукта за потребителя.
Прекупвачите – създават изкуствен натиск надолу при изкупните цени и нагоре при продажбите.
Политически регулации и субсидии – ако не са балансирани, водят до още по-големи пазарни дисбаланси.
Неравнопоставеност в преговорната сила – малкият фермер няма ресурси да договаря условия, каквито имат големите играчи.
Справедлива цена: дневен ред, а не лозунг
Вместо да говорим за „справедливи цени“ абстрактно, нека поставим следните реални въпроси:
Търговските вериги трябва ли да бъдат задължени да показват структурата на цената?
Фермерът има ли механизъм да влияе на цената, или е просто доставчик?, зависим от прекупвачи?
Каква е истинската роля на държавата – да субсидира, да репресира или да гарантира прозрачност?
Какво означава „справедлива надценка“ – 10%, 50%, 200%? И кой я определя? На базата на какви критерии?
Заключение
Когато някой каже „искаме справедливи цени“, първият въпрос трябва да бъде: справедливи за кого? Няма универсален отговор, но има нещо по-важно – прозрачност. Вместо да се борим за „справедливост“, трябва да се борим за механизъм, който прави ценообразуването ясно и предвидимо. Това е разликата между популизма и реалните решения., защото различните участници имат различни интереси.
Единственият начин да се говори сериозно по темата е на база реални разходи, прозрачност и механизъм за баланс.
Трябва да излезем от популистките клишета и да започнем истински разговор за това как се формира цената и как може да стане устойчива за всички. Готови ли са и фермерите и веригите да покажат реалното си ценообразуване? Ако хлябът от 2 лева стане 1.50 лв, потребителят ще почуства ли справедливост, когато пак няма да може да си купи качествена храна? Справедливостта е термин от философията. Но дори във философията все още няма реална дефиниция, как да я определим в точна наука като икономиката?
Ася Василева
