От години се обсъждат надценките на земеделските продукти и храните, които се поставят от търговците и търговските вериги. Те могат да варират значително в зависимост от различни фактори. Някои от тези фактори включват вида на продукта, търсенето и предлагането, както и ценовата политика на самата верига или търговец.
Процентите на надценките
За много основни храни като хляб, мляко и месо, надценката обикновено е в рамките на 10-30%.
За продукти като плодове и зеленчуци, които имат по-кратък срок на годност и се продават в по-малки количества, надценката може да бъде по-висока, варираща от 20% до 50%.
Преработените храни и готовите ястия често имат значително по-високи надценки, които могат да достигат до 100% или повече в зависимост от бранда и специалността на продукта.
В случаи на ниско предлагане и високо търсене, надценките могат да се увеличат.
В периоди на икономически кризи или инфлация, търговците може да увеличат надценките, за да покрият своите разходи за доставка и други свързани с бизнес рискове.
Големите търговски вериги могат да имат по-ниски надценки за някои стоки благодарение на по-големите си обеми и сключените договори за доставки, докато малките магазини или пазари може да имат по-високи надценки поради по-малкото си количество покупки и по-ограничен достъп до доставчици.
Тези надценки са свързани и с разходите за складиране, логистика, маркетинг и печалба, които търговците вземат под внимание.
За нас потребителите е интересно да знаем представлява една търговска надценка
Търговската надценка е разликата между себестойността на даден продукт (цената, на която търговецът го закупува) и цената, на която той го продава на крайния потребител.
Тази надценка включва най-различни елементи, които обуславят крайната продажна цена на продукта.
Какви разходи обикновено включва надценката?
Себестойност на стоката е цената, на която търговецът закупува продукта от производител, доставчик или дистрибутор. Тя може да включва транспортни разходи, митнически такси, опаковка и други директни разходи, свързани с доставката.
Идва ред и на разходите за складиране – и за съхранение: Те свързани със съхранението на стоките в складове, включително наем, работна ръка, енергийни разходи и поддръжка на складовото пространство.
Включват се и транспортни разходи – Разходите за доставка на стоките до търговеца или в магазините (ако има такива). Транспортът може да включва както вътрешни, така и международни разходи.
Немалко взимат търговците за маркетинг и реклама – Това са разходите за промоция и реклама на продукта, които могат да включват телевизионни и радио реклами, билбордове, онлайн маркетинг, както и други форми на популяризиране на продукта.
Вътре са и разходите за персонал и оперативни разходи – Тук влизат харчовете за заплати на персонала, който работи по продажбите и обслужването на клиентите, както и оперативни разходи като наем на търговски обекти, консумативи, и други ежедневни разходи.
Има и обща надценка за печалба – Търговецът добавя допълнителен процент към себестойността на стоката като печалба. Това е основната част от надценката, която осигурява финансовото здраве на бизнеса.
Данъци и такси също са вътре: В зависимост от местната законодателна рамка, търговецът трябва да се съобразява и с различни данъци и такси, които могат да бъдат включени в цената на стоката, като например ДДС или акцизи.
Дори има включен разход за риск и обжалвания: Търговците обикновено добавят допълнителна надценка, за да покрият възможни загуби от неуспешни сделки, повредени стоки, неочаквани събития (например природни бедствия, социални сътресения) или неплатени фактури от клиенти.
В комбинация тези компоненти определят каква ще бъде търговската надценка за даден продукт и съответно цената, която търговецът ще поиска от клиентите си.
