Днес Европейската комисия представя своята Визия за земеделието и храните – амбициозна пътна карта за бъдещето на селското стопанство и агрохранителния сектор в Европа. Този документ очертава рамката за изграждане на привлекателен, конкурентоспособен, устойчив и справедлив агрохранителен сектор, който да бъде в услуга както на настоящите, така и на бъдещите поколения фермери и оператори в хранителната индустрия.
Приоритетни области на Визията
-
Изграждане на привлекателен сектор
- Земеделието трябва да осигурява стабилност и предвидимост, за да привлича млади хора към професията. Това включва честни доходи и по-добре насочена публична подкрепа.
- Инвестиции в иновации и нови бизнес модели, като въглеродни и природни кредити, за да осигурят допълнителни източници на доходи.
- Комисията се ангажира да гарантира, че фермерите няма да бъдат принуждавани да продават продукцията си под себестойност, като ще предприеме конкретни мерки, включително преглед на Директивата за нелоялните търговски практики.
- През 2025 г. ще бъде представена Стратегия за подмладяване на поколенията в земеделието, с конкретни препоръки както на европейско, така и на национално ниво.
-
Подкрепа за конкурентоспособен и устойчив сектор
- Гарантиране на продоволствената сигурност и стратегическата автономност на ЕС чрез пълноценно използване на търговските споразумения, но с защита на интересите на европейските фермери.
- Изравняване на производствените стандарти за вносните продукти, за да се предотврати нелоялна конкуренция.
- Въвеждане на по-строги изисквания към забранените в ЕС пестициди и по-добри регулации за хуманното отношение към животните.
- Засилване на контрола върху безопасността на храните като неподлежащ на компромис приоритет.
-
Създаване на условия за устойчиво земеделие
- Преходът към нисковъглеродна икономика трябва да бъде балансиран с гарантирането на продоволствената сигурност и специфичните нужди на сектора.
- Фермерите ще бъдат възнаграждавани за природосъобразни практики. В този контекст Комисията ще обмисли внимателно въвеждането на нови забрани върху пестициди само ако са налични адекватни алтернативи.
- Въвеждане на доброволна система за оценка на устойчивостта в стопанствата, наречена „компас за устойчивост“, която ще помага на фермерите да измерват и подобряват екологичните си показатели.
- Разработване на Стратегия за водната устойчивост, която ще въведе мерки за по-ефективно използване на водните ресурси.
-
Гарантиране на справедливи условия на труд и жизнена среда в селските райони
- Обновяване на Плана за действие за селските райони, за да се гарантира, че те остават жизнени, свързани и интегрирани с културното и природното наследство на ЕС.
- Провеждане на ежегоден Диалог за храните, който ще включва потребители, фермери, индустрия и публични власти за намиране на решения по ключови въпроси като достъпност на храните и иновации.
- Преглед на обществените поръчки в хранителния сектор, за да се стимулира консумацията на местни, сезонни и висококачествени продукти.
- Разработване на политики за намаляване на хранителните отпадъци и засилване на контрола върху хуманното отношение към животните.
Бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП)
Комисията заявява, че бъдещата ОСП ще бъде по-проста, по-целенасочена и насочена към активните фермери. Подкрепата ще бъде съсредоточена върху млади фермери и онези, които работят в трудни селскостопански райони. Основният подход ще бъде стимулиране, а не налагане на условия.
Контекст и стратегически цели
Визията за земеделието и храните беше предложена като приоритетна инициатива за първите 100 дни на мандата на Комисията, ръководена от заместник-председателя Рафаеле Фито и комисаря по земеделието Кристоф Хансен, под ръководството на председателя Урсула фон дер Лайен.
Основната цел на този документ е да осигури дългосрочна конкурентоспособност и устойчивост на европейския агрохранителен сектор. Според най-новите резултати от Евробарометър, гражданите на ЕС категорично подкрепят осигуряването на стабилно производство на храни в Съюза.
🔹 Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия:
„Фермерите са в основата на продоволствената система на ЕС. Благодарение на тяхната упорита работа всички ние разполагаме със сигурни и висококачествени храни. Днес представяме всеобхватна стратегия, която прави земеделието по-привлекателно, по-устойчиво и по-устойчиво.“
🔹 Рафаеле Фито, заместник-председател на Комисията за кохезионна политика и реформи:
„Визията е решителният ни отговор на призива на агрохранителния сектор за действия. Тя очертава бъдеще, в което земеделието е конкурентоспособно, устойчиво и справедливо за поколенията напред. Ще работим заедно със сектора, за да засилим неговата устойчивост, да възстановим връзката между храната, територията и сезонността и да осигурим ефективна подкрепа за селските общности.“
🔹 Кристоф Хансен, комисар по земеделието и храните:
„Земеделието и храните са жизненоважни за европейските граждани, икономика и общество. Трябва да гарантираме, че секторът може да се конкурира на глобално ниво, да устои на кризи и същевременно да осигури нашия продоволствен суверенитет. Представената днес пътна карта ще помогне на фермерите да преминат към по-устойчиво земеделие и ще направи сектора по-привлекателен за младите хора.“
ВИЗИЯ И ЦЕЛИ ЗА 2040 Г.: АГРОХРАНИТЕЛНА СИСТЕМА, КОЯТО Е ПРИВЛЕКАТЕЛНА, КОНКУРЕНТОСПОСОБНА, УСТОЙЧИВА И СПРАВЕДЛИВА ЗА НАСТОЯЩИТЕ И БЪДЕЩИТЕ ПОКОЛЕНИЯ
Съюзът от 2040 г. трябва да бъде място, където земеделието и производството на храни процъфтяват на целия ни континент във всичките си разновидности. Място, където земеделието е привлекателно за бъдещите поколения, а агрохранителният сектор е конкурентоспособен, устойчив, адаптивен и справедлив.
Бъдещето на този стратегически сектор зависи от способността на Съюза и неговите държави членки да създадат подходящите условия, които да позволят:
-
Привлекателен и предвидим агрохранителен сектор, в който доходите позволяват на фермерите да процъфтяват и привличат бъдещи поколения, които ще продължат да произвеждат храна, достъпна за всички и отговаряща на потребителските изисквания. В този сектор трябва да бъдат създадени благоприятни условия, които да позволят на агрохранителната индустрия да разгърне своя предприемачески потенциал, подкрепен от различни източници на доходи и умения, за да се възползва от възможностите, предлагани от иновациите, технологиите и зеления преход. Екосистемните услуги, които са полезни за околната среда, водата, почвата и въздуха – като тези в разрастващия се сектор на биологичното земеделие – трябва да бъдат справедливо възнаградени. Хранителната верига трябва да функционира справедливо, като гарантира, че тежестта и разходите за прехода се разпределят равномерно по цялата верига.
-
Конкурентоспособен и устойчив агрохранителен сектор, който може да се справи с нарастващата глобална конкуренция и икономически сътресения. Това зависи от способността на ЕС да диверсифицира търговските си отношения, да създава нови възможности за износ и да намалява критичните зависимости. Регулаторните и глобални действия трябва да дадат възможност на фермерите да се конкурират наравно на световния пазар, като същевременно намаляват бюрократичната тежест в ЕС и увеличават устойчивостта на сектора, така че той не само да издържа на сътресения, но и да се адаптира и трансформира. ЕС трябва да продължи да допринася за глобалната продоволствена сигурност и да играе активна роля в изграждането на партньорства по света.
-
Адаптивен агрохранителен сектор, функциониращ в рамките на екологичните граници на планетата, в който земеделието и хранителната индустрия заедно допринасят за климатичните цели на ЕС, като същевременно опазват здрави почви, чиста вода и въздух и защитават и възстановяват биоразнообразието на Европа. Всички участници във веригата за производство и дистрибуция на храни трябва да работят съвместно за постигането на тези резултати и да споделят рисковете, свързани с прехода. Всички сегменти на агрохранителната система трябва да бъдат по-добре подготвени за справяне с последиците от климатичните промени, загубата на биоразнообразие и замърсяването, като използват природните ресурси устойчиво и ефективно и работят в съответствие с подхода „Едно здраве“ (One Health).
-
Агрохранителен сектор, който цени храната, осигурява справедливи условия на труд и живот и поддържа жизнени и свързани селски и крайбрежни райони, включително най-отдалечените региони. Селските райони трябва да осигуряват правото на своите граждани да останат по родните си места, като съхраняват връзката между храната, територията, сезонността, културите и традициите като неразделна част от европейския начин на живот. ЕС трябва да остане световен лидер в областта на хранителните иновации и безопасността на храните, като същевременно гарантира, че храната остава достъпна за всички граждани. Психичното здраве не трябва да бъде табу, а част от социалната подкрепа за фермерите и работниците.
-
Жизнени условия на живот и труд, които привличат повече жени и млади хора в земеделието и осигуряват защита на правата на работниците във фермите и по цялата хранителна верига.
Накрая, ключов елемент за изпълнението на тази визия е инвестирането и използването на трансформационния потенциал на научните изследвания, знанията, уменията и иновациите в агрохранителния сектор.
Основни акценти от визията на Европейската комисия за бъдещето на земеделието в ЕС
✔ Намаляване на емисиите: ЕС залага на нови технологии, хранителни стратегии за животновъдството и стимули за улавяне на въглерод в почвите и горите.
✔ Ролята на хранителната индустрия: Производителите на храни и търговските вериги трябва да бъдат активни участници в климатичните цели чрез иновации и устойчива продукция.
✔ Единен стандарт за устойчивост: Комисията признава, че има твърде много различни стандарти и сертификации, което създава бюрократичен хаос. Ще бъде въведена доброволна система за оценка на устойчивостта в стопанствата, за да се намалят административните тежести.
✔ Пестициди и алтернативи: ЕС ще ускори одобрението на биопестициди и ще въведе временни разрешителни за нови растителнозащитни продукти, тъй като сега изтеглянето на пестициди изпреварва наличието на алтернативи.
✔ Водни ресурси: Въвежда се Стратегия за водната устойчивост, която ще включва нови мерки за пестене на вода и ограничения върху нейната употреба в земеделието.
✔ Социален аспект: ЕС признава проблема с обезлюдяването на селските райони и липсата на млади фермери. Ще се търсят решения чрез подобряване на достъпа до земя, капитал и образование.
✔ Къси вериги на доставки: Насърчава се по-краткият път от фермера до потребителя, за да се гарантират по-добри цени за фермерите и свежи продукти за гражданите.
✔ Дигитализация: ЕС подготвя нова Дигитална стратегия за земеделието, за да подпомогне фермерите в технологичния преход.
✔ Генетични иновации: Комисията подкрепя новите геномни техники (NGT) за създаване на по-устойчиви и високодобивни сортове култури.
✔ Реформа на обществените поръчки: В бъдеще при държавни поръчки за храна ще се дава приоритет на местни и биологични продукти.
✔ Социални права и работна сила: ЕС ще засили защитата на земеделските работници, особено тези, които идват от други страни, за да работят в селското стопанство.
✔ Образование и ново поколение фермери: Ще бъдат инвестирани повече ресурси в обучение и привличане на млади хора към сектора.
✔ Стимули за въглеродно земеделие: Очаква се по-ясна регулация за въглеродното земеделие и финансови стимули за фермерите, които прилагат практики за улавяне на въглерод.
✔ Ролята на фермерите в прехода: ЕС иска да стимулира устойчиви земеделски практики, но фермерите се нуждаят от по-ясни регулации, достъп до финансиране и реални алтернативи.
Европейската комисия очаква земеделието да намали въглеродните си емисии в съответствие с целите на ЕС за климата до 2030 г. и 2040 г. Това ще включва нови регулации, които ще засегнат начина, по който фермерите произвеждат храна, управляват почвите и използват ресурси като вода и торове. Въпросът е: Как това ще се отрази на конкурентоспособността, продоволствената сигурност и доходите на фермерите?
Намаляване на емисиите: политика или реалност?
Комисията залага на нови технологии, хранителни стратегии за животновъдството и стимули за улавяне на въглерод в почвите и горите. Планира се и актуализация на Общата селскостопанска политика (ОСП), която да подкрепи фермерите в прехода към по-устойчиви практики.
Ролята на хранителната индустрия и търговията
Европейската комисия изисква и хранително-вкусовата промишленост, както и ритейл секторът да се включат в климатичните цели, като се стимулират иновации в биоикономиката и се осигури достъп до здравословна, достъпна и устойчива храна.
Единен стандарт за устойчивост
През последните години фермерите са изправени пред лавина от различни стандарти за устойчивост, сертификации и изисквания за отчетност – както от публичния, така и от частния сектор. Комисията признава, че това създава хаос, високи разходи и риск от „зелено измиване“ (greenwashing).
За справяне с този проблем ще бъде въведена доброволна Система за оценка на устойчивостта в стопанствата. Тя трябва да улесни фермерите, като им позволява да докладват данни само веднъж и да привличат нови форми на финансиране. Въпросът е: Ще бъде ли това истинско облекчение или поредната административна тежест?
Какво означава „работа с природата“?
Фермерите ще получават подкрепа за практики, които възстановяват почвеното здраве, намаляват употребата на химикали и насърчават въглеродното земеделие. Но Комисията признава и риска: изтеглянето на пестициди от пазара изпреварва предлагането на алтернативи, което може да застраши производството. Затова ЕС ще ускори одобрението на биопестициди и ще въведе временни разрешителни за нови биологични средства за растителна защита.
Водата като ресурс: предстоящи ограничения?
Селското стопанство е силно зависимо от водните ресурси, но климатичните промени влошават ситуацията. В скоро време Европейската комисия ще представи Стратегия за водната устойчивост, която вероятно ще въведе нови мерки за пестене на вода и ограничения върху нейната употреба в земеделието.
Социалният въпрос: земеделските региони и работната сила
Обезлюдяване и липса на млади фермери
Комисията признава, че селските райони на Европа се обезлюдяват, а липсата на млади хора в сектора е сериозен проблем. Геополитическата нестабилност в Източна Европа допълнително засяга тези региони. Какви ще са решенията? По-добър достъп до земя, капитал, образование и услуги.
Условия на труд в земеделието
Работниците в селското стопанство често са от други държави и работят при несигурни условия. Комисията обещава нови политики за подобряване на условията на труд, включително чрез колективно договаряне и социален диалог.
Оценка на хранителната система
Къси вериги на доставки и потребителски избор
Европейската комисия планира да насърчава късите вериги за доставка, което ще гарантира по-добри цени за фермерите и свежи, сезонни продукти за потребителите.
Ролята на държавните поръчки
Планира се законодателна реформа, която да даде приоритет на качеството и устойчивостта при обществените поръчки за храна – включително повече местни и биологични продукти в училищата и болниците.
Дигитализация и иновации: кой ще има достъп до тях?
Бавната цифрова трансформация
Въпреки потенциала на дигиталните технологии, фермерите изостават в тяхното прилагане. Причините? Високите разходи, липсата на дигитални умения и слаба инфраструктура в селските райони. ЕС планира нова дигитална стратегия за земеделието, но ще достигне ли тя до реалните производители?
Генетични иновации и растителна селекция
Европейската комисия подкрепя новите геномни техники (NGT) за създаване на по-устойчиви и високодобивни сортове култури. Но обществените нагласи остават противоречиви.
В следващи публикации ще ви запознаем подробно с отделните виждания на Европейската комисия.
