Кръгли маси напоследък се заформят и закръглят почти ежедневно от партиите ни, за да защитят нови искани законови гаранции за производителите на земеделски продукти и храни, на които се извиват ръцете в големите хранителни вериги.
Този път обединената левица направи кръгла маса с много предложения на браншовите организации, които се свеждаха общо взето до едно
да се въведе таван на надценките, за което е внесен и съответния законопроект
Ако проследим пътя на подобни проекти у нас, ще мине доста време докато стигне до парламентарната зала и бъде приет.
На кръглата маса бе обявено, че е предвидено в законопроекта да влязат 70 продукта, основни за българина.
Но да чуем за малко кой какво иска… за да се ориентират и потребителите.
Земеделски производители поискаха законови гаранции произвежданите от тях продукти да бъдат предлагани от големите търговски вериги и се съгласиха с необходимостта от таван на надценките.
Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, заяви, че веригите работят с надценка между 80 и 110 процента при продажбата на млечни продукти. Изцяло подкрепят да бъде ограничена надценката в последния етап на продажба.
Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България (НСГБ), смята, че задължително трябва да се обследват и премахнат лошите търговски практики. Като проблем тя отбеляза високите нива на ДДС върху храните у нас от 20 процента, докато в съседни на България държави е по-ниско. Тя настоя да се ограничи влизането на нерегламентирани стоки, без да се плаща ДДС. С този 20 процента ДДС пълним бюджета. Ние сме за таван на надценките, отбеляза Милтенова.
Бойко Синапов, председател на Обединени български животновъди, каза, че най-потърпевши се оказват производителите и потребителите. Подкрепя изцяло таван на надценките и контрол, защото контрол се оказва, че има само при нас, добави Синапов. Той посочи, че производителите на сурово мляко го търгуват на цена 0,80 лв. – 1,00 лв. за литър и единствената печалба е във веригите.
Димитър Зоров от Асоциацията на млекопреработвателите в България също каза, че трябва да има таван на надценките. По думите му, ако се въведе 30 процента надценка, тогава
потребителят ще почувства около 20 процента понижаване на цените
Той призова да се предприемат мерки, с които да се сложи край на дъмпинга.
Атанас Василев, председател на Националното сдружение на българските лозари, предложи нещо много разумно, за което обаче са нужни време и пари. Той предлага
да бъде направена българска верига, която да гарантира достъпа на българските производители
и с която реално да се създаде конкуренция на големите търговски вериги.
Втори вариант, според него е да има възможност за кооперативно договаряне, а не да се съберат пет-шест човека и да направят картел. Той каза още, че големите вериги спират да зареждат и промотират продукти, и дори изхвърлят български производители от веригите, защото разполагат с финансова сила.
Цветан Цеков, председател на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“, заяви, че над 80 процента от това, което се купува като българска продукция, се произвежда от производителите в тяхната камара. Той обясни, че когато веригите обявят промоция от 50 процента, тя също е за сметка на производителя, тъй като с производителите се договарят по-големи количества, с продажбата на които би следвало да имат и по-голяма печалба. По думите му проблем е извиването на ръцете с цените на продуктите от Полша и Нидерландия. Подкрепят задължително ценообразуване с гарантирана печалба за производителя с определен таван на надценката, заяви Цеков.
И Мария Степанчева от Асоциацията на българските биволовъди коментира, че с тези високи цени и надценки веригите са убили българския производител.
Вечното присъствие Кирил Вътев, бивш министър на земеделието, се яви и на тази маса, за да заяви, че всички партии трябва този път да се мобилизират и да работят като един и този път не трябва да се изпуска тази вълна, подета от Хърватия, за да се подреди правилно агрохранителната верига и да стане български приоритет, като ценообразуването се обърне от полето към рафта, а не да върви като сега наобратно.
В това време, докато у нас се правят кръгли маси с едни и същи приказки, Хърватия вече прие своя закон срещу високите цени
Хърватският парламент прие веднага – на 21.02.2025 г. Закон за извънредни мерки за контрол на цените.
Той има за цел чрез публикуването на цените онлайн да се защити жизненият стандарт на гражданите от инфлация и да се осигури бърза реакция при сътресения на пазара, съобщават хърватските медии.
Търговците, които не спазват закона са заплашени от глоба до 30 000 евро.
Според приетите разпоредби големите търговци на дребно са задължени редовно да публикуват и обновяват онлайн цените на продуктите си, за да имат достъп до дигитални инструменти, които в реално време ще дават възможност на потребителите да сравняват цените.
Търговците ще трябва да показват сегашната и предишната цена на продукта за определен период от време или определен ден. Това ще даде възможност за по-лесно проследяване на промените на цените и прозрачно информиране на потребителите.
Със закона, който влиза в сила в първия ден от публикуването си в хърватския държавен вестник, се определят и ограниченията на цените на ключови продукти и услуги, както и ясното означаване на изделията с ограничени цени. Това означава, че търговецът ще трябва да поставя визуално обозначаване на продуктите, чиито цени са регулирани, а в магазините с площ над 400 квадратни метра трябва да има обособени пространства за тези продукти.
Освен глоби, законът предвижда и отнемане на финансовата облага, получена в резултат на нарушенията.
