Промените вече не се случват бавно. Светът, в който живеем, се ускорява, концентрира и дигитализира с такава скорост, че вчерашните правила днес изглеждат остарели. Земеделието не прави изключение. Глобалните процеси – политически, икономически и технологични – оформят нов ред, в който въпросът не е дали малките фермери ще оцелеят, а при какви условия и на каква цена.
Умира ли Зелената сделка?
Последните месеци донесоха промени в европейските политики. Тежки фермерски протести, растящи производствени разходи и геополитическа несигурност принудиха ЕС да разхлаби някои от най-амбициозните си екологични цели. Плановете за намаляване на торовете, ограниченията за азотните емисии и натискът върху животновъдството бяха ревизирани.
Но умира ли Зелената сделка? Не съвсем. По-скоро тя се трансформира – вместо рестрикции, идват икономически механизми за насочване на инвестициите. Вече не говорим за задължителни квоти и забрани, а за финансови стимули за устойчиви практики. Пазарът ще диктува екологичното поведение, а не политическите директиви. Това звучи като по-добра сделка за фермерите, но дали наистина е така?
ЕС няма да се откаже от политиките за устойчивост, но ще ги адаптира така, че да не навредят на индустрията. Ще има нов натиск върху селското стопанство да „оправдае“ субсидиите си чрез ESG модели.
ESG – новата икономическа бариера?
Екологичните, социалните и управленските критерии (ESG) не изчезват. Те просто се превръщат в нов пазарен филтър. Банки, фондове, търговски вериги и големи корпорации вече изискват от своите партньори и доставчици да покриват ESG стандарти.
Какво означава това? Малките фермери може вече да не са подложени на строги екологични рестрикции от Брюксел, но ако искат да продават продукцията си, ще трябва да доказват „устойчивост“. Ако не отговорят на ESG изискванията, може да загубят достъп до финансиране, клиенти и дори субсидии. Някои ще се адаптират. Други ще бъдат изтласкани.
Ще се засили натискът върху земеделските държави да бъдат по-продуктивни, а не просто устойчиви. Ако някой мисли, че „екологичните политики умират“, ще се изненада. Те няма да изчезнат – просто ще бъдат насочени към онези, които знаят как да ги използват за финансиране.
Автоматизацията – спасение или капан?
Дигитализацията и автоматизацията навлизат в земеделието с неумолима скорост. Прецизното земеделие, AI-базираните системи за управление на културите и автономните машини стават не просто полезни, а задължителни за конкурентоспособност. Проблемът? Те са скъпи. Големите стопанства могат да си позволят тази инвестиция и ще спестят разходи. Малките? Ако не намерят начин да се адаптират, ще се борят с все по-високи разходи и все по-ниска ефективност.
Това ли е изборът? Да се индустриализираш или да изчезнеш? Или има друга посока?
Кой има бъдеще в новия свят?
Малките фермери, които се адаптират – тези, които използват технологии, но не за да се конкурират с големите, а за да намерят ниша. Биологично производство, директни продажби, премиум продукти – това ще бъдат спасителните стратегии.
Големите производители, които съчетаят ESG и продуктивност – вече не става дума само за добиви, а за ефективно управление на ресурси и регулации. Те ще получават достъп до евтин капитал, докато останалите ще се борят с растящи разходи.
Агротехнологичните компании, които правят автоматизацията достъпна – ако фермерите не могат да си позволят дигитализацията, тези, които им я предлагат като услуга, ще бъдат печелившите.
Но възможно ли е фермерите да останат независими в този процес? Или зависимостта от технологии и пазарни структури вече е предначертана?
Светът се променя
Променя се бързо. Доналд Тръмп на инагурацията си беше до петимата босове на големите технологични компании. Ако някой мисли, че „Тръмп ще върне нещата към 2016 г.“, греши. Глобалният пазар вече работи по нови механизми – няма връщане назад, само промяна в риториката. Консервативната вълна няма да премахне регулациите – ще ги насочи в полза на бизнеса. А бизнесът е безмилостен – големите риби изяждат малките.
Фермерите, които смятат, че всичко ще се върне „както преди“, вече изостават. Европейските политики няма да изчезнат – те просто ще станат по-гъвкави, но това няма да премахне необходимостта от адаптация.
Тези, които използват новите правила като конкурентно предимство, ще спечелят. Големите играчи ще се адаптират – въпросът е как малките и средните ще оцелеят.
И когато това стане очевидно, когато достъпът до пазарите и ресурсите вече е разпределен, някои ще се запитат защо никой не ги е предупредил.
Предупреждаваме.
Тези, които използват новите правила като конкурентно предимство, ще спечелят. Големите играчи ще се адаптират – въпросът е как малките и средните ще оцелеят.
Тези, които ще спечелят, са онези, които разберат промяната и я използват преди останалите. Тук е ролята на браншовите организации, които по идея трябва да подготвят членовете си за бъдещето, което ги очаква.
Ася Василева
