Темата за цените на храните и разпределението на добавената стойност между участниците в агрохранителната верига стана обект на засилен политически интерес. В условията на икономическа криза, инфлация и пазарни изкривявания, предложените законодателни мерки трябва да бъдат подложени на внимателен анализ, за да не доведат до още по-голяма нестабилност в сектора.
Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) подкрепя комплексен подход, който съчетава законодателни и пазарни механизми, но предупреждава срещу прибързани решения, които могат да създадат повече проблеми, отколкото да решат.
АЗПБ подкрепя комплексен и балансиран подход, който включва както законодателни, така и незаконодателни инициативи, насочени към:
- укрепване на позицията на земеделските стопани във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти;
- постигане на по-справедливо разпределяне на добавената стойност между производители, преработватели, търговци и потребители;
- повишаване на прозрачността на пазара и ограничаване на нелоялните търговски практики;
- изграждане на по-голямо доверие между участниците във веригата и осигуряване на предвидимост и устойчивост за бизнеса и потребителите.
Законодателен и пазарен анализ преди нови закони и регулации: Всяка промяна в законодателството следва да бъде обоснована с детайлен анализ на действащата нормативна база, който да идентифицира:
- реалните слабости в съществуващите регулации и нуждата от конкретни промени;
- ефекта на новите мерки върху пазара и конкуренцията, за да се предотврати рискът от изкривяване на търговските отношения;
- възможностите за по-добра синхронизация с европейската законодателна рамка, за да се избегнат правни несъответствия и потенциални санкции.
Всяко предложение за нови законови промени, нови закони и регулации трябва да бъде придружено с обективна оценка на въздействието и обсъдено със заинтересованите страни, за да се избегнат мерки, които на теория изглеждат ефективни, но в практиката водят до негативни последствия за фермерите и пазара.
Взаимстване на успешни европейски практики и избягване на грешки: Опитът на други държави в ЕС показва, че директното регулиране на цените и надценките често води до допълнителни изкривявания. В някои случаи това създава дефицити, стимулира развитието на сивата икономика и ограничава конкуренцията. България следва да анализира внимателно успешните практики в ЕС, за да се избегнат решения, които биха довели до временни ефекти, но без трайно подобрение в разпределянето на добавената стойност. На фокус следва да бъде разглеждането на успешни практики, предпоставките и условията за тяхното успешното имплементиране у нас.
Повишаване на прозрачността в ценообразуването: Липсата на прозрачност в междинните етапи на веригата за доставки на храни често води до информационна асиметрия, което създава неефективност и позволява формирането на непропорционални маржове. АЗПБ подкрепя разработването на механизми, които ще позволят по-голяма прозрачност в ценовите процеси, като така се повиши доверието в системата и се даде възможност за по-добра предвидимост и справедливост на цените.
Подобряване на договорните отношения и премахване на нелоялни практики: АЗПБ счита за приоритетно да се засили защитата на земеделските производители от нелоялни търговски практики, включително:
- „обратното фактуриране“, при което търговците с доминираща позиция налагат финансови задължения на доставчиците;
- неясни и дискриминационни договорни клаузи, които поставят земеделските стопани в неравностойно положение и не отчитат динамиката на пазара и разходите на производителите;
- липса на предвидимост в договорите, което води до едностранни промени в условията на доставките и заплащането.
Насърчаване на сътрудничеството между фермерите: Обединяването на земеделските производители в групи и организации е един от ключовите механизми за укрепване на тяхната позиция на пазара. Настоящата законодателна рамка обаче не създава достатъчно стимули за такива обединения. Необходимо е:
- да се премахнат административните и правните бариери, които затрудняват фермерите в този процес и възпрепятстват функционирането на тези обединения;
- да се въведат механизми и стимули за групи и организации на производители, които да им позволят по-ефективно договаряне с преработвателите и търговците.
Държавни стандарти за основните хранителни продукти, забрана за имитиращи продукти и стриктен контрол: Въвеждането на държавни стандарти, забраната на имитиращите продукти и засиленият контрол са ключови инструменти за защита на потребителите, стимулиране на местното производство и осигуряване на прозрачност и справедливост в хранителния сектор. Тези мерки ще доведат до по-здравословна хранителна среда, повишено доверие в хранителната индустрия и по-силна защита срещу нелоялни практики:
- Гарантиране на качеството и безопасността на храните – Въвеждането на държавни стандарти за основните хранителни продукти ще осигури ясни изисквания за състав, качество и производство, което ще гарантира по-висока сигурност за потребителите и ще предотврати вноса и разпространението на нискокачествени или опасни храни, особено за вноса от трети страни.
- Защита на потребителите от заблуждаващи практики – Забраната на имитиращи продукти ще предотврати подвеждащото етикетиране и маркетинг, при което потребителите често купуват продукти с по-ниско качество, вярвайки, че са натурални или традиционни храни.
- Подкрепа за българските производители и фермери – Чрез установяване на ясни стандарти и контрол местните производители ще бъдат стимулирани да предлагат висококачествени храни, без да бъдат подложени на нелоялна конкуренция от евтини имитиращи продукти, които изкривяват пазара.
- Стимулиране на прозрачността и доверието в хранителната индустрия – Стриктният контрол върху изпълнението на стандартите ще осигури по-голяма прозрачност по цялата верига – от производителя до потребителя, намалявайки риска от измами и манипулации с продукти, които не отговарят на реалните очаквания на клиентите.
- По-добро здраве на населението – Качествените и естествени хранителни продукти намаляват риска от заболявания, свързани с неправилно хранене, като затлъстяване, диабет и сърдечно-съдови проблеми. Забраната на имитиращи продукти ще предотврати използването на некачествени заместители, съдържащи вредни добавки, трансмазнини и изкуствени съставки.
- Изравняване на стандартите с добрите практики в ЕС – В много европейски страни има ясни регулации и контрол върху качеството на основните храни. Прилагането на подобни стандарти в България ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността на българските продукти както на вътрешния, така и на външния пазар.
- Превенция срещу нелоялни търговски практики – В момента много производители предлагат продукти с намален грамаж, по-ниско качество или подменени съставки, без това да бъде ясно обозначено. Държавните стандарти и контролът върху спазването им ще предотвратят подобни практики и ще осигурят по-честна конкуренция на пазара.
Идентичност на българските производители в търговските вериги: Развитието на частните търговски марки на големите вериги постепенно обезличава идентичността на българските производители. АЗПБ счита, че трябва да бъдат обсъдени възможни механизми за запазване на разпознаваемостта на българските продукти, като същевременно се гарантира ясна дефиниция за „български продукт“ с точни критериите за произход, вложени суровини и собственост на капитала.
Развитие на късите вериги на доставки и инфраструктурата за директни продажби: Разширяването на възможностите за директни продажби и къси вериги на доставки ще допринесе за по-голяма стабилност на цените и по-добра позиция на фермерите на пазара. Необходими са промени в наредбата за директните доставки по отношение на повишаване на количествата и промяна на териториалните ограничения, както и целенасочена работа със секторните организации, местните власти и местните общности, както и подобряване на инфраструктурата за реализация на продукцията.
Европейски контекст на законодателните промени: Обсъжданите промени в националното законодателство следва се разглеждат в светлината на предстоящите регулации на ЕС, за които е в ход обществената консултация:
- Измененията в регламентите (ЕС) № 1308/2013, (ЕС) 2021/2115 и (ЕС) 2021/2116, които ще укрепят позицията на фермерите във веригата за доставки;
- Предложенията на ЕК за подобряване на правоприлагането срещу нелоялните търговски практики в ЕС.
В позицията на АЗПБ се казва още:
Бихме искали да подчертаем, че за земеделската общност в България основна тема и предизвикателство остава конкурентоспособността, повишаването на производителността и перспективите за развитие в тези несигурни времена на многопластова икономическа и геополитическа криза. В този контекст ключовите национални въпроси, които остават в центъра на нашето внимание, са:
- Мястото на агросектора в проектозакона за държавния бюджет на РБ за 2025 г. и средносрочната бюджетна прогноза;
- Доколко амбициозните политически заявки в аграрния сектор са подкрепени с реален финансов ресурс и няма ли отново секторът да бъде неглижиран;
- Изпълнението на приоритетите и целите от управленската програма на коалиционното правителството и предвидената законодателна програма, касаеща сектор земеделие и храни, както и очакванията за трайното решаване на редица дългогодишни проблеми, спъващи нашето развитие, устойчивост и конкурентоспособност;
- Политическите решения за посоката на развитие на аграрната политика у нас в контекста на новата Визия на ЕК за бъдещето на храните и селското стопанство на ЕС, на стартиралите в Съюза дискусии за Общата селскостопанска политика след 2027 г. и приоритетите на предложения от ЕК проект на Многогодишна финансова рамка на ЕС за бъдещия програмен период.
Браншовите организации – от искания към реални решения:
Браншовите организации играем ключова роля в развитието на секторните политики, но ефективността ни не се изчерпва само с поставяне на искания, а с предлагане на реалистични и приложими решения. За да имаме резултатен диалог с институциите, предложенията трябва да бъдат:
- аргументирани – подкрепени с анализ и обективни данни;
- изпълними – съобразени с правната и икономическата рамка;
- баланс между интересите – отчитат въздействието върху всички участници в сектора.
Само чрез конструктивни предложения и експертен подход, браншовите организации можем да допринесем за постигнато на устойчиви резултати и реални подобрения в политиките. Настояването за промени без конкретни решения не води до напредък – нужно е да бъдем част от решението, а не само да посочваме проблема. В този контекст, през годините някои от наши реализирани инициативи са:
- Разработването на мобилно приложение FarmCheck, което позволява на потребителите да разберат кой е реалния производител на силно рекламираните стоки или на продуктите, които се предлагат под чужда марка в големите вериги магазини. На момента се проверява историята, локация на производствената база, продуктова гама и специфични производствени процеси и използвани суровини. Потребителят може веднага да провери дали продуктът има Био сертификат- знаем, че много от храните се рекламират като „еко“ и „био“, но всъщност малко са такива в действителност.
- Национална кампания „Избирам 380“, чиято цел е да стимулира продажбата на български стоки.
- Националната кампания „Be organic!“ за насърчаване на биологичното земеделие и консумацията на чиста храна, включваща и редица събития в стопанства на фермери „БИО фермите отварят врати“.
- Разработване на дигитална Карта на биопроизводителите в България и редица др.
Венцислав Върбанов, Председател на УС на АЗПБ
