Планираните от администрацията на Доналд Тръмп 25% мита върху вноса от Европейския съюз ще променят динамиката в глобалната аграрна търговия. Европейските фермери ще загубят лесен достъп до ключовия американски пазар, а свръхпредлагането в ЕС ще доведе до нови предизвикателства за вътрешните производители. България, макар и не пряк участник в този конфликт, ще бъде засегната от икономическите размествания, които неминуемо ще последват.
Търговският баланс между ЕС и САЩ в аграрния сектор
Европейският съюз е един от най-големите износители на земеделска продукция в света, а САЩ са вторият му най-важен търговски партньор. През 2024 г. износът на ЕС за трети страни достигна 2,584 трилиона евро, като САЩ формират 16,7% от този износ. В аграрния сектор ЕС традиционно поддържа положителен търговски баланс – през 2023 г. износът на земеделски продукти за САЩ достигна 18,5 млрд. евро, докато вносът от САЩ бе значително по-малък.
Основните аграрни продукти, които ЕС изнася за САЩ, включват:
- Вино, млечни продукти, месо, зърнени култури и зехтин, като основни износители са Франция, Италия, Испания и Германия.
- Захар и плодове, които също играят важна роля в търговския баланс.
От своя страна, САЩ изнасят за Европа соя, царевица, месо и други селскостопански продукти, но остават нетен вносител на селскостопанска продукция от ЕС. Именно този дисбаланс е основният мотив за новите мита.
Как ще се отразят митата върху европейското земеделие?
25% оскъпяване на европейските продукти на американския пазар ще доведе до няколко ключови ефекта:
- Загуба на пазарен дял за европейските производители – големите земеделски икономики в ЕС ще бъдат засегнати най-силно, тъй като продукцията им ще стане по-малко конкурентоспособна.
- Пренасочване на продукцията към вътрешния пазар на ЕС – свръхпредлагането неминуемо ще доведе до спад в цените, което ще окаже натиск върху фермерите в целия съюз.
- Очаквани ответни мерки от страна на ЕС – Европейската комисия ще наложи контрамита върху американски аграрни продукти, но това ще засили търговското напрежение, без да реши проблема с изгубените пазарни позиции.
Големият въпрос е как ще бъдат разпределени субсидиите за компенсиране на загубите. Франция, Германия и Италия ще поискат директна подкрепа за своите земеделски сектори, което ще постави в неизгодна позиция страните от Източна Европа, включително България.
Какво означава това за България?
Макар че България не е основен износител на селскостопанска продукция за САЩ, тя ще понесе косвени щети от разместването на пазарите.
Натиск върху вътрешния пазар на ЕС
Ако западноевропейските фермери не могат да изнасят за САЩ, те ще пренасочат продукцията си към вътрешния пазар. Това означава по-ниски цени в ЕС, което ще окаже натиск върху българските производители, особено в секторите на виното, месото и зърното.
Риск от нестабилност в зърнения сектор
Ако Европейският съюз отговори с мита върху американската селскостопанска продукция, това може да доведе до затруднения в търговията със зърнени култури. България, като част от големия европейски зърнен пазар, ще бъде засегната от всякакви ценови колебания и пренасочване на търговски потоци.
Възможност за допълнителни субсидии – но за кого?
ЕС вероятно ще увеличи субсидиите за земеделските производители, засегнати от митата. Въпросът е дали България ще получи част от тези средства, или те ще бъдат насочени основно към големите аграрни държави в Западна Европа.
Какво следва?
В краткосрочен план Европейският съюз ще се опита да омекоти удара чрез субсидии и пренасочване на износа към други пазари. Възможно е засилване на търговските връзки с Азия и Близкия изток, но това ще отнеме време. Тук е от полза сключеното споразумение с Меркосур, въпросът е за кого и за какви стоки.
САЩ защитават своите фермери, но също така ще понесат загуби – новите мита ще направят някои европейски продукти по-недостъпни за американските потребители.
За България е от ключово значение да се адаптира към новата реалност и да защити интересите на своите производители в рамките на ЕС. Дали страната ще се възползва от новите възможности или ще остане в периферията на процесите, зависи от това до каква степен ще успее да се позиционира в предстоящите търговски преговори в Брюксел.
