Разширяването на мрежата Натура 2000 предвижда включването на нови територии, сред които значителни площи земеделска земя в ниските части на Рила – Дупница, Ихтиман, Самоков. Това са райони, в които картофопроизводството все още оцелява въпреки всички икономически предизвикателства.
Сега обаче се появява нов въпрос: Как се очаква фермерите да продължат работа в тези условия?
Разбира се, опазването на природата е приоритет. Никой не спори с това. Но когато природозащитни мерки създават невъзможни за спазване изисквания, започва да изглежда, че изборът не е „околна среда или земеделие“, а „ограничения, които спират производството, или устойчиви решения“.
Какво означава разширяването на Натура 2000?
Механичната обработка на почвата – картофопроизводителите ще трябва да се съобразяват с ограничения върху дълбоката почвена обработка. А без обработка – няма картофи.
Ограничения в използването на торове и препарати – как ще се поддържа продуктивността на земите, ако стандартните методи са забранени? Алтернатива има ли?
Животновъдите пред нови правила – достъпът до пасища ще стане по-сложен, а в някои случаи – невъзможен. Това поставя въпроса: ако няма достъп до фуражна база, как ще се развива животновъдството?
Строителство и инвестиции – фермерите ще се нуждаят от специални разрешения за всяка инфраструктурна промяна или проект за напояване. Колко време ще отнемат тези процедури? И по-важното – колко фермери ще могат да си позволят да чакат?
Баланс или ограничения?
Обединени земеделски производители (ОЗП) поставиха този въпрос пред МОСВ. Ако целта е да се създаде реален баланс между екология и земеделие, тогава логичното решение е прецизиране на регулациите, така че земеделието да остане възможно.
Тук има избор: да се направят разумни промени, които да запазят производството, или да се оставят рестрикции, които ще обезлюдят цели региони.
Ако екологичните политики не отчетат реалността на селското стопанство, ефектът няма да бъде просто екологичен. Ще бъде социален, икономически и дългосрочен.
Предстои да видим дали устойчивостта ще бъде приоритет, или фермерите ще бъдат оставени да се оправят сами.
