В рамките на 11-тата Национална среща на земеделските производители, която се провежда в Казанлъшките минерални бани, водещи експерти и представители на европейските и българските институции обсъждат бъдещето на земеделската политика в Европейския съюз. Форумът, организиран от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), поставя във фокуса на дебата дългосрочната стратегия за развитието на сектора и необходимостта от адаптиране към променящите се икономически, екологични и социални реалности.
Събитието беше официално открито от министъра на земеделието и храните Георги Тахов и председателя на УС на АЗПБ Венцислав Върбанов, които подчертаха значението на подобни дискусии за бъдещето на сектора.
Новата визия на Европейската комисия за земеделието и храните
Европейският комисар по земеделие и храни Кристоф Хансен представи чрез видеообръщение основните акценти в стратегията на Европейската комисия за развитието на сектора. По думите му, земеделско-хранителният сектор на Европа трябва да остане конкурентоспособен, устойчив и привлекателен за бъдещите поколения, като гарантира сигурност на доставките, стабилни доходи за фермерите и интеграция на нови технологии в производствения процес.
Стратегията на ЕК се фокусира върху четири ключови направления:
- Поддържане на сектора привлекателен за фермерите чрез гарантиране на справедливи доходи и достъп до нови източници на финансиране.
- Засилване на конкурентоспособността на европейското земеделие чрез гъвкави политики и устойчиви инвестиции.
- Ориентиране на сектора към бъдещето чрез интеграция на иновации и практики, щадящи околната среда.
- Опазване на кулинарните традиции и укрепване на икономическата жизнеспособност на селските райони.
По думите на Хансен, бъдещето на земеделието не може да бъде разглеждано в изолация, а трябва да бъде част от по-широката икономическа и социална стратегия на ЕС. В този контекст Комисията залага на гъвкавост и диалог с всички заинтересовани страни, за да могат бъдещите политики да бъдат адаптирани към специфичните условия на отделните държави.
Глобалните предизвикателства и отражението им върху европейското земеделие
Марио Милушев от Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕК представи анализа на Комисията относно факторите, налагащи нов подход към управлението на сектора. Той подчерта, че след последната реформа на ОСП земеделските производители се сблъскват с сериозни предизвикателства, включително нестабилната геополитическа среда, намаляването на броя на стопанствата и застаряването на земеделското население, както и нарастващите рискове, свързани с климатичните промени.
По думите на Милушев, земеделието е стратегически сектор за Европейския съюз, а бъдещите решения трябва да бъдат разработени в тясно сътрудничество със самите фермери. ЕК не залага на налагане на нови регулации, а на изграждане на механизми, които да осигурят по-голяма адаптивност на политиките спрямо реалните нужди на стопаните.
Той подчерта, че в новата стратегия екологичното измерение няма да бъде с предимство пред икономическите и социалните аспекти, а продоволственият суверенитет на ЕС ще получи специално внимание. Ще бъдат наложени и специфични териториални подходи, които да позволят на фермерите да прилагат практики, съобразени с местните условия, да получават по-добър достъп до финансови инструменти и да работят с по-голяма гъвкавост при изпълнението на екологичните изисквания.
Българската позиция – какво следва за националната политика?
Снежана Благоева от Постоянното представителство на България в Брюксел представи българската перспектива към визията на ЕК и нейното отражение върху националната политика. Според нея, промените в европейския подход към Зеления пакт са резултат от задълбочени анализи, които показват, че прекомерният регулаторен натиск застрашава конкурентоспособността на земеделието.
По думите ѝ, в момента приоритетът на новата Европейска комисия е възстановяването на конкурентоспособността на европейската икономика, което е в основата на приетия наскоро „Компас на ЕС за възстановяване на конкурентоспособността“. В този контекст някои от ключовите мерки, които ще бъдат приложени, включват:
- Насърчаване на иновативни технологии и дигитализация в селското стопанство.
- Балансирано съчетаване на декарбонизацията с индустриалната политика.
- Намаляване на зависимостта от външни доставчици в стратегически сектори.
Благоева отбеляза, че ЕК осъзнава необходимостта от намаляване на регулаторната тежест върху земеделските производители, но това не означава отстъпление от екологичните и климатични цели. Според нея, политиките ще бъдат по-гъвкави и по-адаптивни, но ще продължат да бъдат насочени към постигане на баланс между устойчивото развитие и икономическата жизнеспособност на фермерите.
Министърът на земеделието Георги Тахов изрази категорична позиция, че бюджетът на сектора трябва да бъде запазен, а финансирането на земеделието да остане стабилно. „Аз заставам зад идеята сектор земеделие да си остане със своя единен бюджет, както е към момента. Като министър ще държа да се запази структурата, която съществува, и ще отстоявам тази позиция“, заяви той.
Какво следва?
Форумът в Казанлък продължава с дискусии, посветени на инвестициите в агросектора, устойчивото земеползване и ВЕИ, новите ЕС регулации в екологичната и социална сфера, работната ръка в земеделието и перспективите за зърнените пазари.
Анализите и дискусиите до момента очертават нов подход към европейската земеделска политика, основан на гъвкавост, конкурентоспособност и интегриране на местните специфики. Българските фермери са изправени пред нови възможности, но и нови предизвикателства, свързани с достъпа до финансиране, намаляването на административната тежест и адаптацията към променящата се икономическа среда. Как ще бъдат приложени тези политики на национално ниво, предстои да се види.
