Няма да засегне земеделието? Или точно обратното?
Европейската комисия представи „Пакта за чиста промишленост“ – стратегия, която официално е насочена към индустрията, но има директни последици и за земеделския сектор. Документът обещава по-ниски енергийни разходи, достъп до суровини и нови технологии, но също така може да доведе до по-строги екологични регулации и промяна в условията за финансиране.
Защо земеделците трябва да обърнат внимание на този план? Защото макар официално да не е за тях, той ще оформи средата, в която работят – цената на торовете, разходите за енергия, достъпа до машини и пазари.
Какво означава този пакт за земеделието?
По-ниски или по-високи енергийни разходи? Един от основните приоритети на пакта е намаляване на енергийните разходи чрез субсидиране на възобновяеми източници. Това може да означава:
- Повече финансиране за соларни панели и енергийно ефективни системи в стопанствата.
- Преход към електрически селскостопански машини, което обаче изисква значителни инвестиции.
Въпросът е: Ще бъдат ли включени фермерите в тези програми, или средствата ще отидат основно за тежката индустрия?
Достъп до критични суровини – ще има ли торове? Пактът поставя акцент върху гарантиране на суровини за европейската икономика. Това включва и минералите, необходими за торовете.
- ЕС иска по-малка зависимост от внос на азотни и фосфорни торове, но може ли да осигури достатъчно от тях?
- Ако производството на торове стане по-скъпо заради екологичните изисквания, крайната цена за фермерите ще се увеличи.
Ще има ли финансиране за селското стопанство?
- Планът включва 100 милиарда евро за чиста промишленост, но каква част от тези средства ще стигне до земеделието?
- Финансирането за декарбонизация обикновено е насочено към енергоемки индустрии, а не към фермерите.
- Ако има достъпни субсидии за фермерите, те вероятно ще бъдат свързани с изисквания за намаляване на емисиите.
Какви са потенциалните предизвикателства?
Нови регулации – повече задължения, но не непременно повече средства
- ЕС може да наложи по-строги правила за въглеродните емисии, които ще засегнат селскостопанските стопанства.
- Очакват се нови екологични изисквания за използването на торове и управление на почвите.
- Ако земеделието бъде включено в механизми за намаляване на въглеродния отпечатък, фермерите ще трябва да инвестират в нови технологии.
Фокусът върху индустрията – земеделието остава на заден план?
- Въпреки че енергийните разходи са важни за селското стопанство, по-голямата част от субсидиите вероятно ще бъдат насочени към тежката индустрия.
- Земеделският сектор трябва да настоява за достъп до финансиране, за да не се окаже извън тези ключови трансформации.
Земеделието трябва да бъде част от този дебат
Какво означава „Пактът за чиста промишленост“ за фермерите?
Потенциални ползи:
- По-ниски разходи за енергия чрез субсидиране на възобновяеми източници.
- Финансиране за устойчиви технологии в селското стопанство.
- По-добро управление на ресурсите (торове, вода, кръгова икономика).
- Възможности за допълнителна подкрепа при инвестиции в екологично чисти процеси.
Потенциални предизвикателства:
- Нови екологични регулации, които могат да увеличат разходите за фермерите.
- Конкуренция с индустрията за достъп до финансиране.
- Риск от зависимост от европейски технологии, които може да са по-скъпи.
Въпросът не е дали този план ще засегне фермерите. Въпросът е дали те ще бъдат включени в него като активни участници, или ще останат извън разпределението на ресурсите.
Ако „Пактът за чиста промишленост“ определя кой ще има достъп до евтина енергия, технологии и субсидии, това означава, че той ще оформи и икономическата среда за фермерите. В момента темата е представена като „непряко свързана със селското стопанство“, но ефектите от нея ще се усетят директно – в разходите, регулациите и достъпа до суровини.
Ася Василева
