Процесът се проточва заради сложни административни процедури и наследници, които трудно идентифицират границите на старите имоти
Поземлената реституция в България продължава вече над 30 години, а краят ѝ все още не е ясен. Основната причина е липсата на фиксиран срок в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) за приключване на административните процедури. В същото време, Законът за възстановяване на горите и земите от горския фонд предвижда конкретен краен срок за решенията на общинските служби по земеделие.
Темата беше повдигната от депутата Галин Дурев (БСП – Обединена левица), който поиска от земеделския министър Георги Тахов информация за броя на неприключилите реституционни процедури и възможните решения за ускоряване на процеса.
Какви са основните предизвикателства?
Една от основните трудности е, че много от правоимащите собственици са наследници от трето или четвърто поколение, което прави идентифицирането на старите граници на имотите сложно. В резултат на това, макар да имат признато право на собственост, те не могат да завършат процедурата по възстановяване.
В териториите, където реституцията се извършва с нови граници, процесът е предимно завършен. Но в случаите, когато земите трябва да бъдат възстановени в старите си граници, много имоти все още не са идентифицирани. Издадените „признавателни решения“ потвърждават правото на собственост, но без точно установяване на границите, те не са достатъчни за пълно възстановяване.
Каква е ролята на общините?
Общинските съвети имат важна функция в процеса, тъй като разполагат с възможност да предоставят земи от общинския поземлен фонд (ОПФ) за:
- Установяване на границите на имотите, за които има издадени решения за възстановяване;
- Изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост;
- Обезщетяване на собственици, чиито имоти не могат да бъдат възстановени в реални граници.
Процесът зависи от съвместните действия на собствениците, общините и Министерството на земеделието. Липсата на координация между тях води до забавяне.
Предвиждат ли се законодателни промени?
През 2015 г. беше въведена забрана за разпореждане със земеделски земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ за срок от 5 години, за да се осигури необходимият поземлен ресурс за завършване на реституцията. През 2020 г. този срок беше удължен с още 5 години, но предизвикателствата остават.
Земеделският министър подчерта, че е необходимо широко обществено обсъждане, което да доведе до конкретни законодателни решения. Очаква се през 2025 г. темата да бъде приоритетно разгледана.
Какви са възможните решения?
Завършването на реституцията зависи от съвкупност от фактори – административни процедури, идентифициране на имотните граници и координация между заинтересованите страни. Към момента, един от най-реалистичните подходи е въвеждането на законови срокове и механизми за улесняване на процедурите, така че процесът да не се протака неопределено.
