Българската агрохранителна камара (БАхК) призова държавата да предприеме конкретни мерки за защита на българските производители на храни. Според организацията настоящата ситуация на пазара ощетява както производителите, така и потребителите. Темата беше обсъдена на пресконференция, посветена на нарастващите цени на храните и дисбалансите в разпределянето на добавената стойност в агрохранителната верига.
Необходимост от по-добра регулация и контрол
Председателят на БАхК Венцислав Върбанов заяви, че контролът върху пазара на храни трябва да бъде значително подобрен. По думите му, българските производители са поставени в неравностойно положение спрямо търговските вериги и вносните продукти.
„Живеем във време, в което се случват недопустими неща. Не можем да бъдем безразлични към случващото се на българския пазар. Цените на храните, разпределението на добавената стойност и начинът, по който функционира пазарът, засягат всички – както производителите, така и потребителите. Държавата трябва да си влезе в ролята и да осигури по-справедливи условия за българските фермери,“ заяви Върбанов.
Той подчерта, че проблемът не е само в големите търговски вериги, а в липсата на ефективен контрол от страна на държавата.
„Не смятаме, че търговските вериги са виновни. Те просто работят в средата, която им е позволена. Но ако няма ефективен контрол и регулация, производителите ще продължат да бъдат притискани да продават на цени, които не покриват дори себестойността,“ добави той.
Основни искания на БАхК
БАхК настоява за въвеждане на държавни стандарти за храните, забрана на имитиращите продукти, засилен контрол върху етикетирането и по-голяма прозрачност в ценообразуването. Според организацията, в момента липсва ясен механизъм, който да гарантира защита както на производителите, така и на потребителите.
„Трябва да бъдат създадени условия, при които българските фермери да продават продукцията си на реална цена, а не да се съобразяват с натиска на големите търговски вериги. Пазарът е изкривен, защото в магазините често се продават вносни продукти като български, а българските производители нямат достъп до достатъчно канали за реализация на продукцията си,“ заяви Бойко Синапов, председател на Обединени български животновъди.
Според него, много млечни и месни продукти в магазините са представени като български, но реално не са.
Свиване на производството и липса на реална проследяемост
На пресконференцията беше посочено, че през последните години българското производство в ключови сектори като животновъдство и овощарство се свива, докато в магазинната мрежа все по-често се наблюдават продукти, представени като „български“, но без ясен произход.
„В България за последните три години в кланиците са заклани под 4000 телета. Само за няколко месеца в няколко големи магазина в София се продава повече месо от това количество. Къде е истината?“, коментира Димитър Зоров, председател на Националния съюз на говедовъдите.
Той призова контролните органи да проверят в системите на НАП какви количества месо са декларирани като българско и дали тези цифри отговарят на реалното производство в страната.
Българските производители настояват за реален достъп до пазара
Владислав Михайлов, председател на Асоциацията на млекопреработвателите, подчерта, че един от най-големите проблеми на българските производители е ограниченото присъствие в търговските вериги.
„Над 70% от всички продажби на хранителни стоки в България са концентрирани в шест големи търговци, собственост на пет международни компании. Българските производители реално нямат избор – или работят при наложените условия, или нямат достъп до пазара,“ заяви Михайлов.
Той подчерта, че е необходима регулация, която да гарантира, че българските производители ще имат равни възможности за участие на пазара, без да бъдат поставяни в неизгодни договорни условия.
Контрол върху вноса и съответствие със стандартите на ЕС
Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда, настоя за регулации, които да гарантират равнопоставеност между българските и европейските производители.
„Франция, Испания, Белгия – всички тези страни имат национални механизми, които защитават техните фермери. България няма такива и резултатът е видим – българските производители се отказват, защото пазарът е небалансиран и не дава сигурност,“ заяви Чуканов.
Георги Стоянов, председател на Български фермерски съюз, допълни, че вносът на храни често е с неясен произход и без строг контрол.
„Трябва да се изготви механизъм, който да гарантира, че когато един продукт се продава като български, той наистина е такъв. В момента има твърде много случаи на подвеждащо етикетиране,“ коментира той.
Какво предлагат производителите?
Сред основните мерки, които БАхК предлага, са:
- Забрана на имитиращите продукти и подвеждащото етикетиране.
- Въвеждане на държавни стандарти за основните хранителни продукти.
- Засилване на контрола върху вноса и прилагане на еднакви стандарти за българските и европейските производители.
- По-голяма прозрачност в ценообразуването и механизъм, който да защитава фермерите от продажби под себестойност.
- Развитие на късите вериги на доставки и стимули за местните производители.
Държавата трябва да предприеме спешни мерки, за да защити българските производители и потребители, защото пазарът не може да се саморегулира без адекватен контрол.
