Въведените с Общата селскостопанска политика (ОСП) 2023-2027 екосхеми целят насърчаване на биоразнообразието, климатичната устойчивост и екологичното земеделие в ЕС. Въпреки това, според доклад на BirdLife Europe и NABU (BirdLife Германия), реалният им ефект остава ограничен, а потенциалът – до голяма степен неоползотворен.
Ограничено въздействие върху околната среда
Докладът „The Untapped Potential of Eco-schemes“ анализира прилагането на екосхемите в 12 държави членки на ЕС – Белгия (Вало̀ния), България, Чехия, Унгария, Германия, Италия, Нидерландия, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Испания.
Макар целевата площ за екосхеми да е изпълнена (70% от използваемата земеделска земя), според доклада програмите предимно финансират вече съществуващи практики, вместо да въвеждат реални екологични иновации.
Основни проблеми в прилагането на екосхемите
- Административната тежест възпрепятства особено малките стопанства и ограничава тяхното участие.
- Финансирането е недостатъчно и не предлага достатъчно стимули за въвеждане на по-амбициозни практики.
- Ограничено въздействие върху биоразнообразието, тъй като приоритет са схеми, свързани с почвеното управление и торовете, а не със създаване на природни местообитания.
Пример: В страни като Белгия (Вало̀ния), Германия и България екосхеми, насочени към биоразнообразието, са покрили едва 15% от планираната площ.
Поляризация на интересите: Индустриални практики срещу екосхеми за биоразнообразие
Докладът установява, че фермерите масово предпочитат почвените и торовите схеми пред тези, свързани с опазване на биоразнообразието.
Примери за силно търсене на определени схеми:
- Полша: Екосхема за използване на течни торове (1862% надписване).
- Румъния: Интегрирано производство (677,8% надписване).
- Белгия: Намаляване на пестицидите (460% надписване).
- Полша: Въглеродно земеделие (над 300% надписване).
В същото време екосхеми, свързани с ландшафтни елементи и ограничаване на пестицидите, покриват минимална част от планираната площ.
България: Ограничени амбиции при екосхемите
Докладът посочва, че в България екосхемата за намаляване на определени пестициди е пренадписана с 460%, което поражда въпроса дали през 2026 г. тя може да бъде разширена и да обхване по-широк списък с ограничени вещества.
Влиянието на „опростяването“ на ОСП 2024
Т.нар. „пакет за опростяване“ на ОСП от 2024 г. е намалил амбицията на някои екосхеми.
Пример:
Чехия – първоначално условието за оставяне на 3-5% от площите като „непродуктивни зони“ (угари, буферни ивици, био пояси) е смекчено до 5%, като са включени и азотфиксиращи култури, което значително намалява екологичния ефект.
Германия: Бавен старт, но по-добри резултати през 2024
Германия стартира мащабна екосхема с бюджет от 1,6 милиарда евро, насочена към създаване на непродуктивни зони. Въпреки това, през 2023 г. участието беше слабо заради:
- Сложни административни процедури.
- Липса на популяризиране сред фермерите.
- Отмяна на част от екологичните изисквания (GAEC 8).
През 2024 г. бяха направени корекции:
Площите за непродуктивни цели бяха увеличени от 6% на 8% от обработваемата земя.
По-ясни правила за управление на тези площи улесниха фермерите.
Заключение: много площи, малко реални резултати
Въпреки добрите практики в някои държави, екосхемите не постигат значителен напредък в екологизацията на земеделието.
Основните причини са:
Финансиране на съществуващи практики вместо реални иновации.
Административна тежест, която затруднява малките фермери.
Недостатъчни бюджети, които правят схемите непривлекателни.
Докладът подчертава, че към момента екосхемите представляват по-скоро инструмент за „поддържане на нивото“, отколкото реална трансформация.
